Може и да не си признават, но майките клюкарстват една за друга толкова, колкото и децата им.

Австралийската блогърка и майка на 4 деца Констанс Хол иска да сложи край на това и наскоро публикува въздействащ пост във Фейсбук, с който цели да окуражи майките (а и всички останали) да преосмислят начина, по който се отнасят едни към други.

Всичко започнало, когато Хол забелязала една майка „от висока класа“ да взима децата си от училище. Наблюдавайки изисканото поведение на тази дама, накарало Констанс да се усъмни във собственото си самочувствие и преди да се усети започнала да клюкарства за тази майка с останалите.

Това, което се случило след това, я „приземило“ набързо и я вдъхновило да сподели историята, която сега има над 82 000 харесвания и 7000 споделяния. Вижте как една дама се справила с негативното отношение, което изпитала и създала мото, което всеки трябва да следва.

„Виждах тази жена, която идва да взима децата си от училище всеки ден. Тя караше хубава кола, държеше високо главата си и винаги имаше спретната прическа. Говореше с изискан акцент, носеше хубави (и чисти) дрехи и почти не разговаряше с мен.

Ето ме и мен, с гърди отвън, защото кърмя бебетата си, миришейки на сухо мляко, мръсна коса, подпухнало лице от сутрешен плач, без обувки и говореща на жаргон. Сякаш тя бе на този свят, за да подсили моите несигурности.

Затова направих нещото, което много жени правят и инициирах „разговор“ за нея с останалите майки – отчасти заради интерес към интригата, отчасти с цел да се почувствам по-добре. Но съветът на една от другите майки ме приземи набързо.

„Говори С жената, а не ЗА нея.“

И един ден реших да поговоря с нея. Застанах до нея на стената пред училището. Научих, че е бивша алкохоличка и организира срещи на анонимните алкохолици, за да помогне на други дами със зависимост, които искат да са трезви.

Открих, че има проблеми с брака си, с децата си и със здравето си като останалите от нас. Научих, че тя е милиони неща, но снобарка не е едно от тях. Тя е една от най-вдъхновяващите жени, които познавам. Оказа се, че аз също излъчвам увереност.

Оказа се, че докато си стоях там, мразейки живота си, неуверена да говоря с тези красиви майки, те също не са имали увереност да поговорят с мен, мислели си, че съм твърде спокойна, твърде „готина“ за тях. Тази майка сега е една от най-добрите ми приятелки, заедно си мрънкаме за мъже, споделяме съвети за децата си и се смеем непрекъснато.

И сега, когато децата ми ходят в ново училище, знам, че много майки имат някакво мнение за мен и за нещастие, някои от приказките им по мой адрес достигнаха до мен. Затова искам да напомня на всички:

Говорете с хората, не говорете за тях.“