Десетки статии се изписаха за убийството от страст, извършено от Анита Мейзер. В общата информационна какофония се смесиха факти, поулистини и откровени лъжи. Каква е цялата картинка на престъплението? Ето цялата драма, систематизирана час по час, разказана от столичен седмичник.
Големият въпрос е дали изобщо това е убийство? На 14 август в 3,30 ч призори е получен сигнал в Пето РПУ във Варна, че мъжът на Анита Мейзер – Николай, е убит. Първото, което самата Анита споделя със съседите си, е, че неизвестни са заклали мъжа й, докато тя не е била в жилището им.
Пристигналите на място полицаи установяват, че в едно от помещенията има масажна маса, а Николай е паднал по очи на пода и е окъпан в кръв. При започналите процесуално-следствени действия се извършва оглед на местопрестъплението, а Анита, която е в тотален шок, дава противоречиви обяснения. Тя е отведена в полицията. Близо 12 часа се опитва да се дистанцира от случилото се. До 18 ч на 14 август, когато признава.
С Николай имали такъв фетиш. Той – фитнес инструктор с изваяно тяло, все искал да се доказва колко е силен, як и трениран. За това на въпросната маса Анита връзвала китките и шията му със свински опашки и той ги късал. Онази вечер поискал да му стегне и врата с две, за да се види физическото му израстване. Настоял сцената да се снима, за да има доказателство.
След като Анита изпълнила заръките на Николай, той успял да скъса връзките на китките лесно, но тези на врата – не, след което издъхнал на масата. Когато осъзнала какво е станало, тя импулсивно започнала да го блъска и вика, тялото се преобърнало и паднало по лице на пода. При това се чупи носът и изтича доста кръв.
Ето защо и пристигналите на мястото полицаи останали с първоначално впечатление, че Николай наистина е убит с нож – заради белезите по врата и локвата кръв.
При проверка на алибито на Мейзер лъснала първата лъжа – че тя се е разделила с Николай пред дома им. Той останал да говори с непознати за нея приятели, а тя отскочила до денонощния магазин. Когато се върнала – вече бил мъртъв Камерите на малката сграда обаче били категорични – Анита и Николай са се прибрали малко преди 2 ч призори едновременно и без компания.
В този момент на всички от разследването би трябвало да е станало ясно, че единственият възможен „виновен“ е съпругата. И чакат часове наред да си признае. Следващите 12 часа Анита Мейзер прекарва в полицията. Тя не е освободена, но и не й е издадена заповед за задържане. По обяд и телефонът й вече не отговаря, което тотално ограничава възможностите й не само за свободно придвижване, но и за комуникация.
Именно в тези 12 часа, когато Мейзер е разпитвана като свидетел, оказва се – е предложила на три пъти подкуп на един и същи полицай. Според докладната, която е депозирана на следващата вечер, в ОД МВР – Варна, Анита първоначално предложила 10 хил., след това 20 000 и накрая 30 000 лв. на полицая.
Всъщност разговорът между тях протича горе-долу по следния начин: Анита, която е наясно как медиите ще интерпретират случилото се, казва, че е публично известна личност, и моли трагедията да не се огласява чрез медиите. Казва, че ако трябва, ще си плати за тишината!
Първоначалната оферта на изпадналата в тотален шок жена е 10 000 лв. След това сумата се увеличава двойно и тройно. Защо служителят на МВР, който за разлика от гражданите е напълно наясно с НК и нарочно е инструктиран за действията, които трябва да предприеме в случай на подкуп, е реагирал на следващата вечер, не е ясно.
В този момент Мейзер е по шорти и тениска и видимо не разполага със сумата. Защо изобщо е коментирана сума, с която Анита е смятала, че ще запази личното си пространство, при това с човек, който просто я пази да не е сама в стаята, преди още да е станала обвиняема, също са въпроси, които предстои да се изчистят по време на разследването по второто обвинение.
Точно то натежава и при определянето на постоянната мярка за неотклонение, определена близо 3 денонощия след битовия инцидент, отнел живота на 40-годишния Николай. Съдът е категоричен – към обвинението за причиняване на средна телесна повреда, довела до смъртта на жертвата, обвинението за предлаган подкуп и вероятността обвиняемата да се укрие – следва „задържане под стража“. До най-тежката процесуална мярка за неотклонение се стига главно поради факта, че Анита Мейзер е и американскит гражданин.
Пътувала е до Карибите, до други места и може да избяга, смята съдът. Довод в полза на опасението е и фактът, че американския паспорт на обвиняемата не е открит, като се прави индиректното внушение, че е скрит заради подготвяното бягство. Не че той й е необходим. По закон чуждият поданик получава пълна закрила в посолството или която и да е дипломатическа мисия на държавата, чийто гражданин е.