Щастието е невероятно, но мимолетно чувство. И много от нас не се срещат достатъчно често с него. Нещо повече, много от нас още смятат, че ако се стремят към по-добра кариера, повече пари и смислено общуване, ще бъдат по-щастливи като резултат.

Това обаче е вредно недоразумение, смятат експертите.

За да измерят нивото на щастие у хора по целия свят, учените използват големи проучвания като приложението Mappiness и World Happiness Report, където хиляди доброволци отговарят на въпроси за това колко доволни са от качеството им на живот, общото благосъстояние и други.

И докато резултатите не показват категорично какво точно прави хората щастливи, в нарастващото количество литература, написана по темата, се засягат няколко ключови момента на това как да намерим дълготрайна радост в живота си.

Каква част от нашето щастие всъщност можем да контролираме?

Много от нас се опитват да постигнат щастие чрез създаване на онова, което смятаме, че ще ни направи щастливи, като по-високи доходи или стабилен семеен живот. Но както се оказва – има научни основания тази стратегия да не ни доведе до нищо по-добро. Защото голяма част от нашето щастие е генетично заложена. Няколко изследвания, направени през изминалото десетилетие, показват, че между 30% и 80% от щастието ни е продиктувано от нашите гени.

Скорошно проучване с участието на 20 000 двойки двуяйчни и еднояйчни близнаци (най-лесният начин да се открият различията, причинени от природата и възпитанието) установява, че приблизително 33% от чувството ни на удовлетвореност от живота се обяснява с генетични различия.

• Други проучвания показват, че от 10% до 60% от нашето щастие е в резултат от нашето отношение и погледа ни върху живота.

Ако се обърнете към простата математика, това означава, че само една малка част – около 10%, от нашето щастие идва от външни фактори, включително промени в нашата кариера, взаимоотношения или доходи. Нещо повече, според учените съществува така нареченият психологически феномен „хедонистична адаптация“, който за първи път е въведен през 1970 г.

Според него всички ние имаме базово ниво на щастие, което в основата си е непроменяемо – независимо от това, което се случва в живота ни.

• Ако получите повишение в работата например, ще празнувате и да ще чувствате добре, но тези емоции са само временни, според горната теория.

В началото на 90-те години британският психолог Майкъл Айзенк оприличи този постоянен човешки глад за все повече и повече като неблагодарност. Следователно „хедонистичната адаптация“ е по-известна днес като „хедонистична неблагодарност.“