Ето кой е първият телефонен измамник в България, историята ще ви изненада

[elfsight_social_share_buttons id="1"]

Тайфунът на телефонните измами през последните години удря жестоко градове и села и отнася спестените с труд и мъка левчета на баби и дядовци. Измамите по телефона обаче не са от днес или вчера…

Сигурно още в първите дни, когато апаратът със слушалка свързал хората на километри един от друг, някой му хрумнало, скрит зад анонимността на новата техника, да припечели нещо от несвършващите никога наивници. Първият телефонен измамник в България не е някой изпечен апаш, а весел и артистичен ром от Лом, известен като Горо Виетнамеца.

Преди повече от 50 години само със слушалка в ръка той направил за смях и срам цялата партийна и държавна върхушка в крайдунавския район. От уважение към истината обаче трябва да се знае, че Горо никога не е крал пари от бедняци. Пързалял е държавата и важни началници. За което в онези години се изисквало доста смелост. Или, може би, безпределна наивност.

Преди да стане „Виетнамеца“ Горо се водел по паспорт Салко Алков Чирков, роден през 1932 година в махалата „Стадиона“ в Лом. Работел в предприятието „Пренос-превоз“ и прекарвал с каруца дърва и въглища по домовете на хората. Волната циганска душа обаче изнемогвала от скуката и монотонния тропот на конските копита. Салко мечтаел за подвизи, за снимката си във вестниците и девойки, които се хвърлят на врата му.

Къде обаче да прояви смелост – сред планините кюмур в предприятието и калта в махалата нямало как. Битките с фашизма отдавна били в миналото. Даже през службата му като войник на границата един диверсант не хванал, та да се прибере в махалата с орден. Войната, която гърмяла в ония години от радиото и вестниците, пък била твърде далеч – чак във Виетнам.

От интерес каруцарят всеки ден четял във вестниците за битките на виетнамските партизани с поддържаните от американците войници на генерал Нго Дием. Научил как преди войната виетнамците извоювали независимостта си от французите, как пресушавали блата и строели заводи и фабрики. И как български инженери и доктори заминавали за Виетнам да помагат на новата държава. Салко мечтаел и той да замине с доброволците към Меконг. Но след като бляновете му не се сбъдвали, решил сам да вземе нещата в ръцете си. В един августовски ден на 1957 година мъж се обадил в предприятието „Пренос-превоз“, представил се за главния лекар на ломската болница и наредил веднага да освободят от работа каруцаря Салко.

„Другарят Алков е избран да завърши медицински курс и да замине за Виетнам да помага в борбата с империализма!“, заявил гласът от телефона. С небивало страхопочитание шефът викнал издигналото се внезапно циганче и му съобщил голямата новина. Салко възпитано благодарил, връчил камшика на колегите и закрачил към болницата. А там главният доктор изпъвал гръб като новобранец пред телефона и редял в слушалката.

„Тъй вярно, другарю генерал!“ От другия край на жицата, басов глас, представил се за генерал-лейтенант Захариев, наредил: „Веднага обличате Салко Алков в униформа, правите му двадесетдневен медицински курс и го изпращате във Виетнам! Той е наше момче, храбро циганче и ще помага на бойците в джунглите!“

За няколко дни бившият каруцар бил обръснат, лъснат и стегнат във военни дрехи. Наметнал бяла престилка, Салко обикалял из болницата и докторите го учели как да превързва рани от куршуми и мини. Местните партийни и общински величия се надпреварвали да викат Салко на чай и да обсъждат с него международната обстановка и други важни проблеми.

След 20 дни целият Лом се стекъл да изпрати доброволеца за Виетнам. На жп гарата гърмяла духова музика. Ученички стискали букети и гледали отнесено храбрия младеж. Общинските шефове се пъчели в костюми на трибуната. Изтупан в нова униформа, с блеснали лейтенантски пагони пред микрофона застанал и самият Салко и дръпнал реч за свободата на Виетнам, дружбата между народите и готовността на всички честни хора и конкретно на него – Салко Алков, да умре в битка с враговете. Ученичките се разплакали, народът викнал „Ура!“, музиката гръмнала и влакът понесъл Салко към Виетнам. Четири дни по-късно телефонът на първия секретар на комунистическата партия в Лом иззвънял и басов глас оповестил: „Аз съм генерал Захариев. Вашият съгражданин Салко Алков се връща от Виетнам ранен в бой с американските марионетки. За подвига му го произведохме в чин старши лейтенант. Посрещнете го като герой!“

Секретарят обаче този път не се зарадвал. Съмнение като червейче загризало ума му. Как за по-малко от седмица Салко успял да иде до Виетнам, да се бие и да се върне?, чудил се секретарят. И за всеки случай врътнал един телефон на милицията. Когато два-три часа по-късно Салко Алков слязъл от влака на ломската гара с превързана ръка и гордо вдигната глава, на перона нямало нито оркестър, нито посрещачи. Само група милиционери скочили върху него и без да слушат протестите му, го закопчали с белезници. Още същия ден в кабинета на следователя циганинът си признал чистосърдечно, че сам измислил и изиграл комедията с интернационалната мисия.

Докато размахвал камшика в каруцата, Салко виждал как началниците му бият токове и изпълняват всичко, което шефовете им нареждали по телефона. И само с няколко позвънявания си уредил военен чин, мисия зад граница и слава, макар и краткотрайна.

Признал и как от Лом вместо за Виетнам заминал за граничната застава в Берковица, където служел преди години. Там се представил за завърнал се от Виетнам доброволец и три дни ял и пил на аванта и разказвал измислени истории за сражения в джунглите. Накрая задигнал от граничарите един медал, часовник и лула и поел обратно към Лом.

„Не съм крал, началник, взел съм ордена да съм като от фронта. А лула обещах за подарък на първия секретар! Как да обидя човека?“, обяснявал циганинът.

В проведен набързо и при закрити врати процес ломският съд осъдил на четири години затвор измамника, който направил за смях цялата държавна машина край Дунава. След като излежал наказанието си Салко пак хванал камшика в „Пренос-превоз“, но вече бил станал „Горо Виетнамеца“, разказва историята му в-к „Труд“.

Зевзекът не влязъл повече в затвора, но не спирал да прави номера на близки и познати до края на живота си. Когато издъхнал на 60 години от рак, мнозина не повярвали, че е мъртъв. Смятали, че Виетнамеца е скроил поредния си майтап и насред погребението ще изскочи отнякъде и ще се засмее пред всички.

„Ако беше жив днес, Салко сигурно щеше да скрои някакъв номер я на някой политик, я на сегашните телефонни измамници. Той обичаше да прецаква, но не старите и болните, а онези, които се мислят за повече от обикновените хора. Бедняците жалеше, защото сам беше беден, но весел човек!“, спомнят си близките му.

 

[elfsight_social_share_buttons id="1"]