Петя Точева – командирован експерт на НАП в дирекция “Данъчно облагане и митнически съюз“ на ЕС и Георги Денборов – адвокат по данъчното право, ще са лектори на семинар в Бургас “Какви промени предстоят в данъчната сфера от 01.01.2019 г. и какво да очакваме през следващите две години”
Промените, които предстоят в ДДС и преките данъци на европейско ниво доказват, че данъчният свят е в период на преосмисляне, казва адв. Георги Денборов.
– Адв. Денборов, какви промени предстоят в данъците и как те ще се отразят на бизнеса?
– Промените не са предстоящи, те се случват от няколко години – автоматичният обмен на информация вече е факт, за голяма част от тях вече е постигнат консенсус на международно ниво и предстои само да бъдат въведени. Други все още се договарят и ще разберем за тях скоро.
Ако говорим за ДДС, предстои мащабна реформа с цел борба със злоупотребите. ДДС-то беше наричано финансовата иновация на 20-ти век, защото функционира безотказно в рамките на национална система при висок граничен контрол. Неприятното е, че вече структурата на световната икономика така се промени, че дори и малките търговци имат много задгранични трансакции, съответно това доведе до неимоверна ескалация на ДДС измамите.
Това, което познаваме като ДДС режим бе въведено през 90-те години на 20-ти век в ЕС и бе наречено предходен режим. Сега предстои да въведем така наречения „окончателен режим на облагане с ДДС“. Този окончателен режим предвижда както редица облекчения за търговците: по-рядко следва да възниква необходимост от регистрации в различни държави, има специални облекчения за малкия и среден бизнес; но също така ще възникнат и редица усложнения, като например, ако даден търговец не успее да отговори на изискванията за сертифицирано данъчно задължено лице, той ще е в много по-неизгодна позиция от контрагентите си. За илюстрация бюджетите на страните членки търпят годишно загуби в размер на почти 5 милиарда годишно и това е единствено резултат от разминаване между митническо и ДДС законодателство. Проблемът с ДДС-то е сериозен – от една страна това е единственият данък, хармонизиран на европейско ниво и поради този факт Европа го пази като зеницата на очите си, от друга страна невъзможността му да бъде пригоден към условията на глобална икономика допълнително подкопават авторитета на Еврокомисията. Общо взето е омагьосан кръг, в който постоянно се измислят нови измами и постоянно ще се въвеждат нови мерки за справяне с тези измами.
– Какви са предизвикателствата пред българското законодателство в областта на преките данъци с влизане в сила на новата директива (ATAD) на ЕС?
– До края на 2018 г. България трябва да въведе в националното си законодателство правилата на Директива 2016/1164 (т. н. “ATAD – The Anti Tax Avoidance Directive”). ЗИД на ЗКПО е внесен за обсъждане в Народното събрание и вече съвсем конкретно може да се анализира как биха се отразили новите разпоредби на бизнеса опериращ в България, но проблемът е доста по-всеобхватен. Най-общо правилата въвеждани с ATAD не са панацея и не са нещо ново. САЩ ги измисля и въвежда в националното си законодателство през 60-те – 70-те години на 20-ти век, след което част от изнасящите капитал държави също ги копират, в момента Еврокомисията ги налага на всички в ЕС. Проблемът е предимно на ниво данъчна политика и след това на оперативно ниво. С въвеждането на новото правило за чуждестранни контролирани дружества България генерално променя философията на данъчната си система, преминавайки от териториален принцип на облагане на бизнеса към хибридна система на облагане на световния доход. Европейските държави се тресяха от дебати как това би се отразило на местните им икономики през последните 2 години, в България не се чу нищо официално по въпроса. Съответно, директивата дава доста голяма свобода при транспониране, и редица европейски държави въведоха правила, които са изцяло в техен интерес, ние в България почти без съществени промени приехме текста, предложен от директивата. Категорично следва да се знае, че чуждестранният бизнес, опериращ в България, няма да бъде засегнат от българските правила, а ще бъде подвластен на режимите в страните, където се намират холдинговите структури. Не е точно такава ситуацията за българския бизнес, който се опитва да излезе на международните пазари. Той ще трябва да се съобрази с новия режим в ЗКПО и уловката е терминът „действително платен корпоративен данък“ в ЗКПО. Накратко, възможно е действително платеният данък на дъщерно дружесво в Германия или Австрия да е по-висок от този в България поради съществени разминавания в данъчните основи и като резултат дъщерното дружество да бъде обложено с български данък при едно неразумно планиране на трансакцията. Това ще важи във всеки случай при транзакции с офшорни зони. Предстои да разберем дали обхватът на новия режим ще се разшири и към физически лица.
Извън всички тези логически упражнения, оценката за АТАД е, че е силно компромисен вариант и не би довел до търсения от Еврокомисията ефект. Когато изпратих текста му на колега, работещ в американския данъчен съд, неговата реакция беше, че тази директива е смешна “it is a joke”. Въпреки това, трябва да се има предвид, че тя е само началото и не е ясно докъде ще се стигне.
– Има ли яснота как би се отразил новият данък върху дигиталните транзакции?
Вече е почти ясно, че този данък няма да бъде финализиран в мандата на сегашната Еврокомисия. Проблемът с него е, че той отново е компромис и цели да защити интересите на държавите износителки на капитал. Около него текат много дебати: дали е косвен или пряк, каква терминология да ползва, какви да са праговете за прилагането му. Най-общо данъкът върху дигиталните транзакции е само началото на реформа. Начинът, по който се обсъжда на високо ниво, разкрива че Еврокомисията е избрала междинния подход при корекцията на сега съществуващата система – не предприема радикални мерки, за да реши проблема, но и поставя основата на една нова система, опитвайки се да адаптира старата постепенно.
Това означава, че агонията ще е дълга и поне 5-10 години ще сме в преходен период преди отново да можем да се радваме на правна сигурност и предвидимост.
– Кое е най-важното, което бизнесът трябва да има предвид?
– Без никакво съмнение, това е официалното въвеждане на доктрината за „икономическа същност на транзакциите“ виж чл. 47 г, ал. 7 от ЗИД на ЗКПО. Подобна концепция влиза и в трансферното ценообразуване, тя и досега съществуваше като разбиране в чл. 15 и 16 от ЗКПО, но вече играта ще е друга. Най-общо, това какво е написано в търговско споразумение вече няма да бъде определящо при класификация на една трансакция, този принцип е залегнал и в новото правило за лихвите и на ред други места. С две думи предстоят динамични времена, в които администрацията разполага и ще разполага с все повече механизми да „удари“ некоректни данъкоплатци, надеждата е, че този нов арсенал няма да бъде ползван срещу коректни данъкоплатци. Заповядайте на обучението ни с г-жа Петя Точева – командирован национален експерт на НАП в Европейската Комисия, дирекция “Данъчно облагане и митнически съюз“, на което ще разискваме в много по-големи детайли горните проблеми в бизнес средата.
