„Не отстъпление. Напредък, всичко е напредък. Както казва Брюксел“. Такива аргументи поднася премиерът Бойко Борисов на заместника си в ГЕРБ Цветан Цветанов, който казва, че управляващите партии ще отстъпят от приетото вече решение предизборната кампания да продължава 21 дни и ще върнат досегашния едномесечен срок за агитация. Ето затова всичко трябва да бъде представено не като отстъпление, а като напредък. Както казва Брюксел.

Репликата е произнесена на среща на Борисов с партиите, подкрепящи мнозинството. Повод за визитата му в парламента са приетите рестриктивни текстове в Изборния кодекс, които предизвикаха протести в България и сериозно недоволство сред българите в чужбина. Дори коалиционните партньори започнаха да заплашват (всяка формация с различен аргумент), че ще напуснат управлението.

Не е важно какво се е случило, а как го разказваш

В името на прозрачността от пресцентъра на Народното събрание публикуваха стенограма на двучасовия разговор на премиера с коалиционните му партньори. От изобилната размяна на реплики стават ясни няколко неща, но основното послание се съдържа в обяснението за напредъка. „Напредък, всичко е напредък. Както казва Брюксел“, посочва Борисов. И според него именно така трябва да се представят договорките между парламентарните групи. Без значение какво е фактическото състояние – всичко е напредък. Или иначе казано: не е важно какво се е случило, важно е как го разказваш.

За този модел на управление говорят много други реплики в прословутата стенограма. Но документът осветява още един важен момент от законотворчеството и управлението на държавата като цяло. Решенията в България не се взимат след анализ, експертна оценка или дори елементарен размисъл за въздействието на дадена норма. Решенията се взимат във формат раздумка, а текстовете в законите се разписват на коляно, като основното притеснение е дали някой ще помисли управляващите за „тъпаци“. От думите на Борисов излиза, че ако някой само си го помисли, проблем няма. Но изкаже ли се на глас, веднага трябва да бъде неутрализирано със законова промяна.

Пожарникарски устрем и още нещо

А това е още една характерна черта на властта на ГЕРБ – управлява се с пожарникарски устрем за гасене на огньове, а не с мисъл за предотвратяването им. Такъв тип управление подсказва, че няма да се случи нито една болезнена реформа, тъй като всяко едно минимално напрежение в който и да било сектор ще я спре. Борисов просто не обича да не бъде харесван.

Но да се върнем към Изборния кодекс. И към това, което става ясно от стенограмата. Очевидно основната дилема на министър-председателя е как да не изглежда „тъпак“. И как да демонстрира, че не го е страх от Слави Трифонов. Пред коалиционните си партньори той изказва предположението, че ако се „влезе в сделка“ с президента (Плевнелиев да наложи вето, а партиите пак да се съберат в парламента и да обсъдят какво да приемат), „умните и красивите“ ще кажат: „Този, този и този са тъпаци, бяха направили такава глупост, но ние, „умните и красивите“, се намесихме и решихме този проблем“.

„Аз не искам да се вкарвам в тази игра, защото не ме притеснява Слави Трифонов. С кое?!“, коментира още Борисов във връзка с възможността държавният глава да наложи вето заради текста, недопускащ избори и референдум в един ден.

И ето още един отличителен белег на управлението – основната загриженост на главния управленски субект е как изглежда в очите на другите – на умните и красивите, на Слави Трифонов и пр.

Целта

От разговора става ясно още, че партньорите се заплашват взаимно какви протести могат да си спретнат един на друг (справка: думите на Красимир Каракачанов). Гласуващите в чужбина са „промили“, точно както по времето на Искра Фидосова, с чието отстраняване от ГЕРБ Борисов толкова се гордее. А експертно решение като това при колко пропуснати избора даден гласоподавател да бъде дерегистриран от списъците, се взима с думите „пиши ги два“.

Стенограмата от срещата за Изборния кодекс е точна снимка на управлението – и на нагона му за власт. То се вълнува от това как изглежда и как да запази влиянието си. Нищо друго. Не притежава експертиза, нито пък желае да увлича още избиратели. Напротив: иска да затрудни максимално правото на избор, за да може безпрепятствено да манипулира всеки вот, така че едни и същи участници в публичния живот да преразпределят помежду си едни и същи блага и ресурси. Разбира се, за пред обществото това ще се нарича „напредък, както казва Брюксел“, а единственото опасение ще е някой да не ги нарече „тъпаци“. Ако това все пак се случи, ще се организира някаква среща, на която вместо да се обсъждат политики, ще се чуе покровителствен глас да казва: „пиши ги два“. Като в халваджийски тефтер. Така, впрочем, изглежда целият законодателен процес у нас.