Дойче Веле: Защо един президент на страна с над 75 милиона души население си губи времето в преследване на журналисти?

Чикдем Акйол: Ердоган е извънредно чувствителен по отношение на критиката. Той не е човек, който гледа назад и който търси собствените си грешки. Ердоган просто не търпи някой да го критикува. За него това е равнозначно на тежка обида. Точно това видяхме и в случая с германския сатирик Ян Бьомерман.

Дойче Веле: Турският президент няма ли съветници, които да му кажат: „Стоп! Стига толкова!“

Чикдем Акйол: Съветниците, които има, са негови послушници. Ердоган си изгради система, в която е обкръжен само от покорни лакеи. Те не му противоречат и изпълняват всичко, което им заповяда той като президент. По-рано имаше критици – дори и в „Партията на справедливостта и развитието“. С течение на времето обаче те бяха прогонени. Междувременно сред неговите последователи вътре в партията цари страх. Те знаят много добре какво ги очаква, ако му се противопоставят или го критикуват.

Дойче Веле: Откъде идва тази черта на Ердоган?

Чикдем Акйол

Чикдем Акйол: Тази черта в характера му е свързана с неговото минало. Той е израснал в беден квартал. Минавал е за т.нар. „черен турчин“, тъй като произхожда от нисшите слоеве. С много упорит труд Ердоган направи впечатляваща кариера. Той се наложи срещу кемалистката система, въобще срещу всяка съпротива и разви в себе си амбиция, характерна за всеки един аутсайдер. Точно тази амбиция се превърна в негова характерна черта, която не му позволява да оценява трезво нещата. Ердоган гледа само напред. Той иска да натрупа още повече власт. Иска да създаде президентска система с обхватни правомощия. Той е безпощаден и не търпи никаква критика. Сега е насочил всичките си усилия към 2023 година, когато се навършват 100 години от основаването на Турция. Ердоган иска сам да си вдигне паметник и да продължи да бъде президент. А това е напълно възможно. Ако действително стане така, то той ще застане на едно стъпало с основателя на републиката Мустафа Кемал Ататюрк.

Дойче Веле: Заговорихте за кемалистите. Можеше ли да се предвиди навлизането на човек като Ердоган в турската политическа система?

Чикдем Акйол: Не. Десетилетия наред никой изобщо не можеше да си представи човек като него във властта. Подобни лица по–скоро бяха предвидени за прислужници, които чистят къщите на елита, на „белите турци“. Никой не предвиждаше навремето, че такъв човек някога ще е във властта. Затова може да се каже, че неговата кариера е историческа.

Дойче Веле: И сега той си отмъщава на старите елити?

Чикдем Акйол: Да, това е отмъщение срещу истаблишмънта и същевременно компенсация за всички унижения, които е трябвало да изтърпи.

Дойче Веле: Борбената му натура ли е това, което въодушевява хората?

Чикдем Акйол: Със сигурност. При това Ердоган действаше много хитро. За първи път той беше избран за премиер през 2003 година. И направи нещо, което другите пропускаха да сторят десетилетия наред. Той се обърна към голямата част от населението, към т.нар. „черни турци“. Държеше се с тях като равен с равен. Ердоган им внуши, че той като човек от народа най–сетне им дава думата. И това допринесе за създаването на мита Ердоган: „човекът от низините“, който е стигнал до върха. И мнозина си казваха: „След като той е успял, защо да не успея и аз?“.

Дойче Веле: Вие казвате, че Ердоган им е внушил, че е човек от народа. А не е ли вярно?

Чикдем Акйол: В началото на неговия мандат може и да е било вярно. Междувременно той няма нищо общо с народа. Достатъчно е да погледнем двореца му в Анкара с 1.100 стаи и ще видим, че това няма нищо общо с близостта до народа.

Дойче Веле: По време на предизборни кампании и други негови изяви хората ликуват. Дали Ердоган не е нещо като поп-звезда в Турция?

Чикдем Акйол: Ердоган беше поп-звезда в Турция. Той беше носител на надежда. Той проведе и много реформи. Нещо, което не се отбелязва в Германия. Той поведе Турция по пътя към ЕС, той разшири свободата на пресата, нещо, което днес не можем да си представим. Той реформира здравеопазването и социалната система. Всички предишни правителства се провалиха в това отношение. Затова хората го величаеха. Междувременно обаче митът Ердоган избледня. Въпреки това в страната няма друг политик, който може да се мери с него. Просто няма алтернатива.

Дойче Веле: Ердоган има публични изяви и в Германия. На тези мероприятия се срещат германски турци, които казват, че турският президент е върнал гордостта на страната им и тяхната гордост. Как си обяснявате това?

Чикдем Акйол: Много германски турци са дълбоко свързани с Турция. Те се идентифицират по–силно с Турция, отколкото с Германия. Десетилетия наред те живееха с усещането, че „турците“ не са добре дошли в Германия. И тогава се появи този харизматичен човек, който най–сетне им възвърна националната гордост. Това не е за подценяване. Национализмът е много сериозна движеща сила в Турция. Ердоган се обърна към тези хора и им каза: „Вие сте мои братя! И не бива да се срамувате!“. По този начин естествено се печелят доверие и гласове.

*Журналистката Чикдем Акйол от години се занимава с темата за живота и кариерата на Реджеп Тайип Ердоган. Наскоро тя издаде биографична книга за турския президент.