Никой не обърна внимание на новогодишното бъбрене на Плевнелиев. Защото досегашните му новогодишни обръщения винаги предизвикваха в публиката някакво неудобство, дори срам: първото от тях той беше записал на фона на фотос от Колорадските планини. Какво искаше да внуши по този начин, така и не стана ясно – но той не показа дори някакво бегло смущение от комичното си издънване. Тогава си казах, че той е готов да се снима и край цукалото на Обама, за да докаже верноподаничеството си.
На следващата година пък се беше пльоснал в огромен кожен фотьойл, сред книгите на някаква внушителна библиотека.
Публиката се срамуваше от тия фуклявщини – и едва ли е обръщала внимание на словесния материал, който произвеждаше Плевнеелиев.
А за него думите нямат никакво значение.
По начало, той е цар на клишетата, рецептата му е повече от банална: малко скудоумия за „евроатлантическите ценности“, малко фалшив интерес към народеца, една-две фрази на Апостола, тук-там и някаква очевидна глупост, която го злепоставяше, но той не си даваше сметка за това.
Сякаш си мислеше, че думите му умират едновременно с китайските фойерверки на новогодишната заря.
И така постепенно, публиката престана да му обръща внимание: някакъв човек си говори нещо от президентството, може би са изтървали шута на краля да го замести, докато онзи си угажда на новогодишната трапеза.
В навечерието на 2016-а Плевнелиев каза: „Успехът на държавата се мери с успеха на обикновения човек“.
Година по-късно той изобщо не се сещаше за това си неволно признание. Що за успех има тогава държавата, която той толкова усърдно славослови – след като милиони хора живеят в унизителна мизерия?
Никакъв, разбира се.
***
Това обаче не му попречи да каже в тазгодишното си обръщение, че „Днес България е коренно различна, спрямо годината, в която започнахме своя европейски път“.
И е различна, понеже „Парите за образование, за пенсии и социални политики вече са три пъти повече“ – готово, шутът се изкиска доволно.
Обаче го казва не шут някакъв, а президента.
А той сякаш дори не е чувал, че сме на второ място в света по смъртност; че сме на първо място в ЕС по смъртност от злокачествени заболявания; че сме на първо място в ЕС по смъртност на пътя.
***
Отгоре на всичко, образователната ни система е напълно съкрушена – тя произвежда вече огромно количества „функционално неграмотни“ младежи – евфемизъм, който да ни позволи да преглътнем факта, че са си истински безкнижници.
Но много подходящи, за да ги затрупват с лъжи и да ги превърнат в хора, насилствено лишени от познание за Миналото.
Затова пък удобни за измамите на Настоящето.
„Никога досега българите не са били толкова свободни и интегрирани с демократична Европа“ – каза още Плевнелиев.
Така е, и то до степен, че нашите гастарбайтери/наемници надхвърлят два милиона души – и вече са повече от работещите тук, в страната.
И на фона на тази очевидна катастрофа, Плевнелиев се хили ведро: „Трябва да продължим да пишем историята на силна България в силен Европейски съюз…
Решението е в съзнателните усилия на всеки един от нас да подобрява и надгражда, а не да разваля…
ТРЯБВА ДА ДОБАВИМ СТОЙНОСТ, като помогнем на нашето европейско семейство, което днес е в беда“.
Да добавим стойност?
Ние?!
Трябва да си много специален, в поне едно отношение, за да говориш така – трябва да си ампутиран от чувството за срам.
***
Безсрамието ни връхлита от всяка от цитираните фрази.
А зад него наднича една непомерна арогантност.
Можеш да ломотиш, че България е първостепенен фактор, който определя европейските съдбини.
Тази лудост може да бъде преглътната.
Но другото е нетърпимо.
Живееш в държавата на Хитрино, а сякаш си на Луната.
Това не е обикновено словоблудство – това е посегателство върху Нашата Свяст, ако тази дума все още е позната на днешните шутове.
***
Тия хора, всъщност, говорят на себе си – и за себе си.
Те изобщо не ви забелязват.
А и изначално са се примирили, че Историята няма да им обърне никакво внимание, те изписват имената си със симпатично мастило, което изветрява веднага.
Цяло село бе опожарено наскоро, сякаш е на бойната линия в Сирия – но те си говорят, че трябва да направим по-значима Европа.
***
Нормалният човек трудно може да проникне в онова, което се случва в разума на тия хора.
Как може да се понесе нелепото твърдение, че една страна, в която е опожареното Хитрино, може „да добави към Европа“?
Какво да добави – какво от диващината, в която сме затънали?
Плод на какви турбуленции е това изхвърляне на Плевнелиев – и шутът, който често го замества, трудно ще обясни това.
***
Обикновените хора отдавна са наясно, какво се случва: трудова повинност в полза на Европа и разцвет на политическото еничарство.
Българските политици винаги са били в услуга на сателитното оцеляване на страната ни – по-прикрито или под формата на усърдно целувачество
Но днешните еничари надминаха въображението и на най-разюздания прислужник.
И петната от тяхната слугинска дейност никога няма да бъдат заличени.
Никакви хора, които не се свенят да демонстрират безпределно покорство.
Държаха се толкова безсрамно, че неизбежно публиката се сещаше за онази дама с три регистрации за проституция, която колхозникът Ненчев назначи за шеф на отдел във Военното министерство.
Блюдолизничеството на някои наши политикани спокойно може да бъде определено и като проституция.
Може би трябва да бъдем изоставени от всички, дори и от Господ – едва тогава ще можем да се върнем към някаква политическа нормалност.
***
Една задачка за младите ни математици: сумите, които досега сме получили от ЕС, достатъчни ли са за построяването на два ядрени блока?
Как сте, как сте със смятането? – пита Историята, ако все още продължава да ни обръща внимание.
***
Жалката истина е, че ние вече сякаш не се познаваме – и това беше една от главните цели, може би най-главната, на Прехода.
Но Опекуните ни са наясно – знаят, какви подлоги са нашите властници, какви дупедавци.
И не ни спестяват униженията…
***
Миналата година по това време написах един текст, ето неговото начало:
„Годината започна нормално.
В смисъл, че сме за никъде.
Един от тях каза, понеже им спрели за малко тока: „Това е расова дискриминация“.
Крадец – обаче знае какво е дискриминация.
Вече така ще ви говорят.
Крадците ще поумняват.
Държавата – не.“
…
Тази година пак сме за никъде.
Може би дори още повече.
***
Да се разведрим за малко – ето как гледат американците на политиците си.
Според чудесния автор Роуботъм, в Тексас екзекутирали хора, само ако са осъдени на смърт, а не ако са в мозъчна смърт – защото това би означавало да се изтребят повечето политици.
***
/със съкращения от „Уикенд“/
