Един египтянин ни донесе радост в традиционен за България спорт – борбата.

Тарек Абделслам спечели единствената титла за мъжете от Европейското по борба в Нови Сад, Сърбия. На финала в категория до 75 кг. на класическия стил натурализираният спортист срази с 4:1 руснака Чингиз Лабазанов.

Успехът на Тарек накара ръководните фактори на спорта в Египет да се изпокарат – кой е изпуснал този диамант.

По всички тези теми потърсихме египтянина за интервю. Тарек се съгласи, като се оказа изключително приятен събеседник. Слънчево, интелигентно момче. Целият разговор премина на български език пред залата на борците в Дианабад. Нищо че беше почивен ден и никой не тренираше. Просто шампионът живее в един от двата блока на спортния комплекс, подслонявал през годините стотици велики български спортисти.

– Тарек, как е след европейската титла, промени ли се нещо?

– По-добре съм, да. Много се радвам. Хубаво е, че сега имам възможност да почина малко от борбата. После започвам подготовка за световното в Париж през август. Но 20 дни ми се събират преди първият лагер. Ще е в Белмекен. Там ще правим сила.

– Четох, че ви е било изключително трудно в Белмекен първия път, все пак идвате от съвсем различна надморска височина и климат?

– Да, първия път беше много трудно. Главата ме болеше. За първи път бях толкова високо, в планина, гора. Една седмица ми беше лошо, но после свикнах. Тренирах нормално.

– Тук как сте устроен?

– Живея в Диана 2 – блокът до залата. Делим апартамент с един приятел – Али, той също работи във федерацията. Българин е.

– Как се справяте по мъжки с домакинството?

– Нормално. Вечер взимам от магазина готова храна. Аз не готвя, въпреки че умея да правя някои неща. Наблягаме на месо, салати, плодове.

– Имате ли лично вие проблем с килограмите?

– Ох! 10 килограма трябваше да свалям за европейското. Много ми беше тежко. Особено последните два килограма. Едва тренирах, не можех да ям почти. Нямах сила на тепиха. Доста трудно свалям, а лесно качвам.

– Сега дали вече сте качил някое кило?

– Не съм се мерил, но със сигурност. Може би съм 84.

– От колко време сте тук, че говорите толкова добре български, езикът ни е доста труден за чужденците?

– Над година, година и половина. Труден език, но момчетата в отбора ми помагат. Обясняват постоянно. Като си сам, учиш, няма начин.

– Четете ли вече?

– Да. Бавно, но чета. Мога да гледам филми. За разбиране нямам проблеми, но все още трудно обяснявам някои неща.

– Харесва ли ви тук?

– Да, харесва ми. Много даже. В София е хубаво, обичам да ходя на Витоша, да правя походи. Не като спортист, а с приятели.

– Преди време казахте, че още не сте бил на дискотека, а Студентски град е на 5 минути пеша?

– И все още не съм бил! Вечер почивам, обичам да съм у дома. Аз и не че имам някакво голямо желание. Искам да видя само веднъж какво става вътре, интересно ми, но едва ли ще стъпя втори път. Нито ще пия, нито друго. Просто не съм стъпвал.

– По други заведения излизате ли?

– Да, особено когато има голям мач, излизаме с приятели. Барселона, Реал, за такива срещи говоря. Гледаме заедно, вечеряме.

– От кой отбор сте?

– От Барселона. Не направиха най-добрия сезон (смее се).

– Не знам кой е първоизточникът, но прочетох, че сте дошъл тук да продавате дюнери, за да платите операция и така сте останал?

– Не, не е вярно. Направиха голяма истерия. Използваха ме, за да се атакуват помежду си министър, федерация – говоря за родината ми Египет. Аз спирам да говоря там! Всички журналисти ми звъняха от Египет, но отказах. И те пишат каквото си решат. Не ме интересува. Аз просто дойдох да се оперирам в България.

– А защо точно в България?

– Същата операция преди мен беше направила Елица Янкова. Минала успешно. Тогава не познавах Елица, но приятели ми казаха, че в България е направена операция на дискова херния на врата. И спортистът е напълно възстановен. Аз имах същия проблем. Взех премията от титлата на африканските игри и дойдоха да се оперирам. Това е истината.

Другото са лъжи. Като тази, че ми се искало да развея знамето на Египет след европейската титла. Нова лъжа. Аз бях много горд с флага на България. България ми даде шанса да гоня мечтата си. Станах европейски шампион, сега в Париж ще се боря за световна титла и нищо друго. После ще спечеля за България и олимпийската титла в Токио през 2020 г.

– Пожелавам ви го искрено! А кой ви предложи да се борите за България?

– Николай Гергов. Той оправи всички неща. И господин Гриша Ганчев, към когото имам специални благодарности. Също така и на момчетата в отбора, приеха ме отлично. И на министър Кралев, който ми помогна с българския паспорт.

– Научихте ли химна ни?

– Започнах да го уча, като отидох на европейското.

– Ще кажете ли първите му думи?

– Да. „Горда Стара планина..“. Другото още го уча.

– От кой град сте родом?

– От Александрия.

– Древен град. Как е животът там сега?

– Добре за Египет. Има много туристи. Идват заради морето, заради пирамидите.

– Гледат ли хората спорт и какъв?

– Борбата не е популярна. Там важен е футболът.

– Вярно ли, че сте се борил на улицата?

– Вярно е. Нямахме зала на един лагер. Опънаха нещо като навес заради слънцето, сложиха тепих и се борехме направо на улицата. Няма условия като тук.

– Нито зали, нито фитнеси?

– Е, има някакви. Но не като в България. А и във фитнес не ходя много. Щангите аз не ги обичам (смее се).

– Не вдигате ли за сила?

– Е, вдигам. Така трябва. Първият лагер в Белмекен ще е само за сила. После обаче идва любимата ми част – борба, борба, само борба. Обичам да влизам в хватки. Харесва ми техничната борба. Всичко идва от тепиха. Не от силата.

– Разкажете нещо повече за семейството?

– О, то е много радостно заради мен. Ще дойдат няколко дни в България на гости – майка и двамата ми братя.

– Те спортуват ли?

– Не, големият работи. Малкият още е ученик.

– Как сте с българските момичета?

– Добре.

– Имате ли приятелка?

– Момичета много, но нямам време. Още ги опознавам.

– Любимата ви храна у нас?

– Дюнерът. Имам приятел, който работи в заведение в Студентски град. Там са най-добрите дюнери, ходя често.

– А в Египет?

– Вид зеленчуци. Но не мога да ви ги обясня, няма ги в България. Нито на английски знам как се казват и въобще дали се превежда.

– Колко езика знаете?

– Арабски, английски, вече и с българския се оправям.

– Вълнува ли ви политиката, Египет доста пострада в последните години?

– Не, стоя далеч. За мен всичко свършва със спортните новини. Там ми е животът.

– Доста бежанци тръгват от родината ви към Европа?

– Това е наистина лошо. Хората бягат, защото в доста африкански страни нямат условия за живот. Всички искат на по-добро място. За съжаление, мнозина използват това, взимат им парите, за да ги докарат до Европа, качват по 200 човека при 100 места в лодката. Така стават трагедиите.

– Имате ли хоби?

– Не, но най-после намерих време да завърша шофьорските курсове – преди няколко дни. Сега ме чакат изпити.

– Купихте ли си кола? Ще стигнат ли парите от премията за европейската титлата за мечтаната?

– А, не, аз искам малка кола. Очаквам проблеми в началото, така че ще започна с нещо по-евтино (б.а. смее се бурно).

– Вярно ли е, че сте фен на египетския театър?

– Да, много обичам. Ходя редовно. Иначе сега гледам театър по лаптопа от България.

– На театър в София бяхте ли?

– Не, но много искам, скоро ще отида, защото вече разбирам горе-долу.

– Как ви се виждаме българите?

– Хората много ми се радват. Те обичат България и са горди, когато някой донесе успехи на страната.

Източник: Offnews.bg