„Отворено“

Надписът не стои на традиционната табелка на стъклото, а на голямо пано до вратата и се вижда отдалеч. Екомузеят в центъра на Русе е отворен всеки ден, включително по празници. Понякога и нощем. В определени дни – с безплатен вход.

Така работят и останалите обекти на Регионалния исторически музей в града – историческият, на градския бит, Пантеонът на възрожденците, къщите на баба Тонка и на Захари Стоянов, средновековната крепост Червен, Ивановските скални църкви и римската крепост Сексагинта Приста.

Залите отдавна са забравили за тишината, нарушавана само от задължителните ученически групи. По етажите възрастни хора разглеждат витрините, тичат деца, тук-там родители бутат детски колички. Разглеждат, правят отпечатъци, „разлистват“ интерактивните книги и участват във виртуални археологически разкопки, надничат през бинокъл в живота на елените и влизат в пещерата на прилепите, позират за снимка пред огромния космат мамут.

През миналата година през деветте експозиции на регионалния музей, по данни на управата, са минали близо 90 хил. души – почти 20% повече в сравнение с 2014 г. Трудно е да се каже още колко са участвали в многобройните инициативи из всички обекти – представления, концерти, исторически възстановки, панаири на античните занаяти.

„Стараем се да стигнем до хората, вместо да ги чакаме да дойдат при нас“, обяснява Николай Ненов, който се е посветил на усилието да превърне музея в привлекателно място като етнолог и историк, а от 2001 г. насам и като директор на Регионалния исторически музей. И макар да изглежда, че вече бере плодовете на усилията си, приема случващото се само като добро начало.

Входът на Екомузея
Фотограф: Анна Христова 

Един нетипичен музеен работник

Днес Ненов е сред добре познатите лица в Русе – организира конференции, открива обновени обекти, разказва пред телевизионните камери за новите проекти на музея.

Но първата му житейска цел била да стане … боксьор. Вспортното училище спечелил няколко медала. Осъзнал обаче, че никога няма да е толкова добър, колкото иска, и постепенно се разделил със спорта. От УПК излязъл с диплома за автомонтьор и амбицията да следва право, но не успял да кандидатства. Тогава ученическият интерес към българския език и историята го отвели в едноименната специалност във Великотърновския университет. Попаднал в кръжока по фолклор на преподавателя Анчо Калоянов – „легенда за студентите“ и „вторият човек, след треньора по бокс, за когото се сещам, когато мисля как съм се формирал“. Отишъл на експедиция в русенските села и етнологията го спечелила завинаги.

В последните 20 години животът му преминава в музея на родния му град. Междувременно придобива докторска степен, а от миналата година е и един от малкото професори по музеология. Негови познати го описват като здраво стъпил на земята, енергичен и амбициозен, а за отношението му към работата свидетелства фактът, че музеят неизменно се свързва с името му, сякаш е част от него.

Музей вместо кале

В последните четири години Николай Ненов е срязал много ленти, според модерния в държавата повей. През 2014 г. отварят врати новият Екомузей с аквариум, настанен в необитаема от години сграда, и обновената сграда на Историческия музей. Две години по-рано крепостта Сексагинта Приста се сдобива с осветена рампа, която минава над археологическите останки и позволява разходка по цялото кале с гледка към Дунава. През март миналата година е открита реконструираната и обновена къща на баба Тонка, останала заключена близо четвърт век заради частично срутване.

Най-големият проект – за Екомузея, обновяването на историческата експозиция и ремонт на регионалната библиотека „Любен Каравелов“, е финансиран с близо 4.5 млн. лв. по европейската оперативна програма „Регионално развитие“. Същата програма, по която в последните няколко години с цел привличане на туристи масово се дострояваха крепости. Само две общини кандидатстваха по тази програма с проекти за музеи – Русе и София, която събра в Централната баня историята на града, разказва Николай Ненов и обобщава накратко държавната политика така: „Светът инвестира в музеи, а ние – в калета“.

Гледа на всеобщия ентусиазъм за „социализиране“ на исторически обекти като на мода, породена от незнание и недооценяване на възможностите: „Строи се по примера на съседа: „Щом неговото кале се харесва, и нашето ще върви“, а без хора, обучени как да направят и развият един обект, това трудно става“.

Нарича нароилите се нови постройки „атракциони“ и не вижда нищо лошо да привличат туристи и пари, стига да не са върху автентични исторически обекти, защото дострояването лишава бъдещите поколения от шанса да разберат историята с други методи. Убеден е, че мястото на атракционите е встрани от старините.

Откритият през 2014 г. Екомузей с аквариум се помещава в необитаема в продължение на години сграда на отдел „Природа“ на местния музей.
Фотограф: Анна Христова 

Ефектът „Билбао“

„Музеите са във възход в цял свят“, твърди Ненов и дава за пример новопостроения филиал на Лувъра в Абу Даби и обновения преди няколко години филиал на Ермитажа в Амстердам.

Една от любимите му теми е за ефекта „Билбао“ – превръщането на малкото рибарско градче в Испания в оживен туристически център след отварянето на музея за модерно изкуство „Гугенхайм“ през 1997 г. „Така се прави – заинтригуваш хората, предлагаш им нещо стойностно и ги задържаш“. Начина вижда в излизането от традиционното разбиране за музея като сграда и превръщането му в общност, която съхранява наследството и го свързва с настоящето.

Първата трудност, която трябвало да преодолее в музея, била промяната на работното време. С усилия бил сложен край на традицията експозициите да не работят в събота и неделя. Сега повечето обекти са затворени в неделя или понеделник и то само през зимния сезон, когато посещаемостта е по-слаба. Постепенно увеличили приходите от сувенири.

Следващата стъпка била да намерят начин да разширят публиката и така стигнали до събитията, предназначени за специфична аудитория, като Нощите на музеите – за възрастни и за деца, или тематичните сбирки за любителите на птиците. Чрез тях музеят успява да стигне до малки, но разнообразни групи хора, обяснява директорът. Отделно са събитията като концерти и пърформанси, които имат доста по-масова и устойчива аудитория. Резултатът: „Постепенно хората започват да се чувстват у дома си тук и да се връщат отново и отново“.

Както повечето музеи, русенският се старае да привлече децата, като им предлага интерактивни занимания в залите. Тук обаче на почит е още една група посетители – пенсионерите: „В по-голямата си част това са хора образовани, със свободно време и средства да си платят билета. Те са редовна публика, на която много държим“.

И тъй като философията му гласи, че „музеят трябва да участва във всичко в града“, всяка година ходи по туристически изложения, сключва договори с туроператори да водят гостите си (голяма част от тях идват от круизите по Дунав) до експозициите, домакинства на местната винена фиеста, кани за изяви организаторите на исторически възстановки. Смята, че няколко дни в годината един музей може да си позволи да бъде атракцион, за да привлече интерес.

Лапидариумът в двора на Историческия музей също е финансиран чрез проекта по Оперативна програма „Регионално развитие“. Амфитеатърът е основната сцена на Нощта на музеите. Тази година инициативата ще се проведе в Русе за 13-ти път.
Фотограф: Анна Христова 

На създаването на общности е подчинена и концепцията на новия Екомузей. На пръв поглед по-голямата част от експозицията напомня музей на природните науки. Животните обаче са представени в неизбежното съжителство с хората, включително лодките, мрежите в реката, изхвърлената пластмаса и гуми в гората. В тази логика на последния етаж на сградата има сбирка от вещи от живота на Русенци от целия 20-и век. „Целта е да покажем местните екосистеми – те функционират заедно, в едно цяло“.

Научната работа на музея е насочена към същата тема. В поредица от сборници са събрани и издадени разкази на представители на еврейската, арменската, турската общност в града за исторически събития. На пръв поглед връзката е далечна, но много от хората, с които се запознахме около тези изследвания създадоха нов кръг приятели на музея – някои са дарители, други идват да доразкажат, трети водят деца и внуци, обяснява Николай Ненов.

Събраните в лапидариума каменни надписи са подредени като летописна книга на Русе.
Фотограф: Анна Христова 

Не пари, хора няма

Липсата на пари очаквано е една трудностите, с които се сблъсква директорът на музея. Заплатите идват от държавната субсидия, която възлиза на 12 хил.лв. годишно за всеки назначен на щат служител. Парите за допълнителни хора – за археологически проучвания, етноложки експедиции, както и разходите за поддръжката на сградите и режийните, са от собствени приходи – продажбата на билети и сувенири. За русенския музей те са близо 200 хил. лв. за миналата година срещу 8 хил. през 2001 г.

Възможностите за допълнителна дейност би трябвало да ни стимулира да работим повече, но пък по закон субсидията на по-малките музеи – с под 15 души на щат, е с по хиляда лева повече на човек. Излиза, че сме на състезание, но какво като завърша първи?“, пита директорът.

Твърди обаче, че основният проблем не са парите, а липсата на подготвени хора, защото държавата не инвестира в специализирано образование. По думите му музеологията все още се преподава у нас предимно като история на музеите, а единственото по-модерно образование дава Софийският университет. „Това обаче не променя нищо, защото като се разходиш из музеите тези хора ги няма, те не работят там“. Които все пак са останали, са едновременно уредници, фондовици, екскурзоводи, продавачи, охрана.

Дори не е сигурен дали има нужда от поддържането на множество музеи или е по-смислено да се оборудват добри зали в различни градове – с надеждна охрана, витрини, осветление и подходящи климатични условия, които да могат да посрещат колекции и да ги показват. Така публиката ще има достъп до качествен продукт, какъвто не чак толкова много музеи могат да предложат.

Темата за пътуващите експозиции му е близка – от няколко години с колегите си организира панаири на музейните изложби. Издават и каталог с готови за пътуване експозиции, за да могат директорите от страната да изберат подходяща и да я поканят за гостуване, а да изпратят своя на друго място.

Сградата, в която се помещава управата на музея. Разположена е между историческата експозиция и Екомузея.
Фотограф: Анна Христова 

От фондохранилищата до 3D-макетите

Една от най-новите тенденции в музеологията, които се надява да доведе скоро и в Русе, е отварянето на фондохранилищата за посетители. Обяснява, че тази идея се е превърнала в хит по цял свят, тъй като по данни от световно проучване музеите изнасят пред зрителите си едва 2 до 4 на сто от експонатите, които притежават. Надява се да успее да намери финансиране за специални рафтове, които да позволят да се разглежда – макар и не толкова добре описано и подредено, огромното богатство на музея.

Докато това стане и докато подготвя няколко научни конференции до края на годината, започва нов проект сархеологическия музей в Констанца – за популяризиране на римското културно-историческо наследство по долното течение на Дунав. Историческите останки ще бъдат заснети от дрон, а след това най-значимите обекти и артефакти ще бъдат представени във видео клипове, виртуални модели и триизмерни макети.

Така че май най-непосредствената му задача е да се научи да работи с 3D принтер, но „и това ще стане“.

УПК – Учебно-професионален комплекс – преди 1989г. задължителна част от учебната подготовка в последния гимназиален клас за придобиване на професионални умения в някоя област – бел. ред.)

Автор: Анна Христова / Дневник