Със забравянето на големите часовници е загубена и част от градската романтика

Градските часовници връщат пловдивчани във времената, когато часовникът като вещ не е бил толкова разпространен. Сега дотолкова се свикнали, че минаваме безброй пъти покрай тях без да им обръщаме внимание, че години наред са били една от емблемите на града. Счита се дори, че най-ранните сведения за български часовник са точно от Пловдив. През 1612 година френският пътешественик Льо Февр описва часовниковата кула, която се извисява на Сахат тепе.

Пловдивските часовници от векове са били част от живота на пловдивчани. Един от най-известните е часовника на Сахат тепе, който е построена в периода 1578-1611 г и описан от десетки пътешественици. Той е потъвал в тишина многократно през дългия си живот, после в ръцете на майстори-часовникари отново се е събуждал. Последно заработи през август миналата година. Преди 20 години часовникът на централна гара е отброявал часовете и минутите и е служил по предназначение на хората. Сега той е спрял и се превърнал в паметник. Може би заради ремонта на сградата или защото вече не е нужен. 

Дълга е и историята на часовника на Пощата, който първо е бил донесен от Съветския съюз от български бригадири, после е няколко пъти преработван. Други от емблематичните  часовници са тези пред Партийния дом, ДСК, слънчевия на Джумая джамия и на храма „Св. Неделя“.

Днес обаче вече работят таблата по спирките и всеки може да види часа, часовници имат и всички телефони.

Младежите определено предпочитат телефоните, защото според тях са им по-удобни.  Проверката на репортера на Пловдив Топновини показа, че ръчните часовници не се приемат само като украса или бижу. Търговците от магазините твърдят, че хората нямат предпочитание дали ще купят механичен или електронен-важното е да е евтин.

Безспорно обаче е едно, че със замирането на големите и емблематични часовници е загубена и част от градската романтика.