102-годишният дядо Добри от село Байлово, който приживе бе обявен за светец, е на легло и много болен. Живият светец с мъка хапвал по няколко залъка и е станал кожа и кости.

„Сигурно тези под 40 килограма, не знам дали ще изкара още дълго. Въпреки това усмивката е озарила лицето му. Той наистина е свят човек“, казват пред сторично издание близки на беловласия старец.

Дядо Добри е най-големият дарител на „Свети Александър Невски“. Твърди се, че само от изпросени пред него стотинки от нашенци и чужди туристи добрякът е събрал над 1 милион лева.

„За мен не оставям нищо. Имам си пенсия и Бог ми дава. Хората ми носят храна. Ще видим къде ще отида, когато умра. В Рая ли, в Ада ли…. Който си признава грешките, Бог ще му прости. Аз съм грешен, но не ме е страх, че ще умра“, изповядвал се е дядо Добри.