Тих, скромен и благ. Така определят двойния убиец от „Надежда“ Викторио Александров негови приятели.

Въпреки че на 29 октомври 26-годишният мъж застреля жена си Дарина, а малко по-късно и едногодишната си дъщеря Никол, поведението му преди фаталния ден с нищо не подсказвало фаталната развръзка.

На друго мнение обаче са близките на убитата жена, според които тя е ставала редовно жертва на ревностните настроения на мъжа си, който чупел телефоните й и не й давал да излиза, пише 168 часа.

Дали всичко това се е случвало наистина, никой от приятелите на Викторио не може да потвърди. Пред тях той почти не говорел за Дарина, а на сбирки се появявал сам, казвайки, че тя е останала с детето им вкъщи. Правел впечатление на сериозен човек, който след появата на малката Никол станал „благ“ човек. Пред „168 часа“ анонимно проговори един от познатите на мъжа, който се познава със стрелеца от пет години.

– От колко време познавате Викторио Александров и какъв беше поводът за запознанството ви?

– Запознахме се преди близо 5 години, но всъщност това нищо не означава. Все пак не е като да сме били постоянно заедно през цялото това време. За тези 5 години сме се виждали 20-30 пъти. Не е кой знае колко, но е достатъчно, за да си изградя адекватна

представа за него. Поводът за запознанството ни беше формален. Предпочитам да не навлизам в подробности, но причината беше повече принудителна, отколкото пожелателна.

– Кога за последно се видяхте с него и какво си казахте тогава?

– Видяхме се на 24 октомври. Пет дни преди деня, в който всичко се промени. Викторио е мълчалив, но все пак е по-разговорливият от нас двамата, така че предимно той говореше. Разменихме най-вече общи приказки. Тъкмо беше минал рожденият ден на дъщеря му и той ми разказа за него. Не си падам особено по подобни поводи и го изслушах възпитано, но с половин ухо, за което сега съжалявам. Но все пак нищо нередно не долових в думите му. Думи на един горд и щастлив татко за дъщеря му.

– С какви впечатления сте останали за него като родител? Ставали ли сте свидетел на начина, по който се държи с малката Никол?

– До 29 октомври Викторио изглеждаше по-добър родител в сравнение с мен. Моят син е голям, но помня времето, когато беше на възрастта на Никол, и определено не съм бил толкова отдаден баща. Не знам кое е по-нормално поведение за един мъж – моето или неговото, така че не мога да избера коректив, но двете сякаш се разминаваха. Аз съм по-скептичен родител, докато той беше вдъхновен. Вдетинен даже бих казал. Постоянно качваше снимки и клипчета във фейсбук, на които е с бебето, как му гука или си играят. Никол беше смисълът на съществуването му. Но явно само така е изглеждало, защото сега Никол я няма, а той продължава да съществува.

– Той самият говорил ли Ви е за нея или за съпругата си Дарина?

– За дъщеря си говореше, но за жена си не. Сякаш я пазеше от нещо. Държеше я настрана. Никога не съм любопитствал за нея, ако е искал, щял е сам да ми сподели. Но той като че ли се страхуваше да не разкрие за нея нещо, което не е за нашите уши. Сега осъзнавам, че сигурно я е ревнувал. Мъжките закачки и подмятания в компании, макар и добронамерени, могат да бъдат болезнени за някой чувствителен индивид. Щом нямахме достъп до нея, нямаше и с какво да се шегуваме.

– Споделял ли Ви е някога да е имал проблеми със съпругата си или нещо, което го е притеснявало в техните отношения? Според МВР той често е проявявал агресия към жена си – чупил е телефоните й и я е заплашвал?

– Никога. Ако се е случвало нещо такова, то е била някаква срамна семейна тайна, която аз така й не заподозрях. Не само спрямо жена си, аз не съм бил свидетел на агресия от страна на Викторио към когото и да било. За мен той беше мълчалив, тих и скромен. Даже бих казал благ.

– На какво според Вас може да се дължи това рязко решение да сложи край на живота на най-близките си хора? Възможно ли е да е станало вследствие на скандал? Някога ставали ли сте свидетел на скандал между него и Дарина?

– Когато късно вечерта на 29 октомври разбрах за станалото, първата ми, породена без всякакво реално основание мисъл, беше, че е убийство за отмъщение. А за какво би отмъстил на жена си, при това летално, един любящ съпруг и баща? Обичайно за изневяра. А кога би посегнал и на детето? Когато детето не е негово. Естествено, това бяха емоционални спекулации, нито една от които в крайна сметка не се потвърди. Към настоящия момент мисля, че първото убийство е било импулс, осъзнаването на което го е съсипало и той е решил да отнеме и своя живот. Животът на бебето е бил предрешен от егоистичното му желание тримата пак да се съберат и да бъдат завинаги заедно, но след като го е убил, съхранителните му механизми са сработили и в крайна сметка не е имал кураж. Не го обвинявам за страха и малодушието. Може би, ако полицаите не бяха чули изстрелите и му бяха дали възможност да остане повече време сам, щеше да събере смелост.

– Познавате ли и самата Дарина? Какви са впечатленията Ви за нея, ако сте я виждали?

– Виждал съм я няколко пъти с него, но набързо, в колата, и даже не ни запозна.