Православната църква почита празника Покров на пресвета Богородица.

В повечето славянски езици думата „покров“ означава едновременно „покривало“ и „защита“. Празникът възникнал през X век, за да се почете явяването на Божията Майка в Константинопол. Това необикновено знамение е станало в първата половина на Х век, в края на живота на св. Андрей Юродиви (около 936 г.).

Във Влахернската църква в Константинопол, близо до градските порти по време на нощно бдение, няколко души видели Богородица, съпровождана от св. Йоан Кръстител, св. Йоан Богослов и други светци. Тя тръгнала към центъра на храма, коленичила и дълго време останала в молитва с лице обляно в сълзи. После свалила покривалото (покрова) си и го простряла над хората в знак на защита. По това време жителите на града били заплашени от варварско нашествие; след явяването опасността отминала и градът бил спасен от кръвопролития и страдания.

Празникът Покров на Божията Майка се извършва само в славянските страни – вероятно защото св. Андрей бил славянин по произход. В Руската църква празникът е установен около XII век. В Константинопол макар и да не празнували този празник, но възпоменавали видението на св. Андрей. Във Влахернската църква в града имало икона на Божията Майка в този вид, както Тя се явила на св. Андрей.

Празникът на Покрова на Пресвета Богородица. Хайде на крилете на въображението да се пренесем за малко в миналото. Да отидем в Константинопол. През онези дни вярата на християните е била много силна. Тяхна радост са били молитвите, постът, бдението. Докато днес, в светското ни общество, с настъпването на нощта хората в големите градове бързат за нощните клубове, от които не им дава сърце да си тръгнат. Всяка вечер развлекателните заведения са пълни… А службата на Господа? Ако днес на свечеряване някой се качи в камбанарията и удари камбаната, за да повика хората на нощно бдение, тогава мнозина ще се мръщят и ще протестират!

На противоположната страна са хората от тази отминала епоха. Тези, които са живели в Крепостта, са били вярващ народ. Както вече казах, те са обичали, постили, молили са се, правили са нощни бдения. Тяхната радост е била Църквата. Часове наред са прекарвали в храмовете, участвали са в богослуженията, с песнопенията си са възхвалявали Господа. Носели са в себе си Божията любов!

Една вечер в една прекрасна църква във Влахерна по онова време е имало бдение. Там се събирал много народ. Часовете се изнизвали, но никой не си тръгвал. Бдението прехвърляло полунощ и продължавало до сутринта. „Хвалете Го, слънце и луно, хвалете Го, всички блестящи звезди. Хвалете Го, небеса на небесата и води, които сте по-високо от небесата… зверове и всеки добитък, влечуги и птици крилати… момци и девойки, старци и деца, всяко дихание да хвали Господа…”, пеят всички заедно. Сълзи капели от очите на християните. Това били горещи сълзи. И в едно такова християнско събрание как да не стане чудо? И чудото се случило.

Между християните, които в онази нощ били на бдението в църквата във Влахерна, бил и свети Андрей Юродиви, когото мнозина считали за луд, смахнат, защото хората не можели да разберат необикновеното му поведение в прослава на Господа. И така, в църквата бил и свети Андрей, заедно със своя верен ученик Епифаний. В един момент св. Андрей имал видение, обгърнато в светлина. Видял Пресвета Богородица да се рее във въздуха, да блести като слънце и да се моли.

– Виждаш ли? – попитал св. Андрей ученика си Епифаний.

– Да, виждам и се дивя – отговорил той.

След това Божията майка слязла на земята и разпростряла своя покров над молещия се народ. В този момент покровът започнал да блести с прекрасна светлина. Имал отблясъци сякаш бил от кехлибар. След това Пресвета Богородица започнала да се издига към небето. И колкото по-високо се издигала, толкова по-малко се виждала блестящата й светлина.

Това било видение, което се случило, за да укрепи вярващите в Константинопол в борбата им срещу нашествието на сарацините. Тогава вярващият народ получил небесна помощ, но и за в бъдеще ще получава помощта и закрилата на Пресвета Богородица.

Освен това 1 октомври е Световен ден на музиката, Ден на възрастните хора, на архитектите, Ден на вегетарианците до първи учебен ден за студентите – 1 октомври е празник за мнозина. Освен всичко това 1 октомври е още и Световен ден за борба с хепатита.

Денят на последователите на културата на хранене, изключваща животински продукти от менюто, е учреден през 1977 г. с решение на Световния конгрес на вегетарианците във Великобритания по инициатива на Северноамериканската им организация.

Международният Ден на музиката се отбелязва за първи път през 1974 г. по решение на Международния съвет по музика към ЮНЕСКО. През 1980 г. по повод 700-годишнината от рождението на Йоан Кукузел, 1 октомври е обявен за празник и на българските певци и музиканти. Първи октомври е и българският ден на поезията.

1 октомври е и Международният ден на възрастните хора. По този повод Националният осигурителен институт (НОИ) организира консултации по пенсионни въпроси, а в Пловдив – Ден на отворените врати в офисите на териториалните поделения на НОИ. В обособени и изнесени приемни служителите на института ще отговарят на запитвания за придобиването право на пенсия, актуалните изисквания за пенсиониране в различните категории труд и възможностите за закупуване на недостигащ осигурителен стаж.

На 1 октомври се чества и Световният ден на архитектурата.

На този ден имен ден празнуват: Анани, Анания