Васил Дамянов носи над четвърт век дарбата на природен лечител. Интересен е фактът, че и двете му баби също били лечителки. Преди да се започне с билкарството обаче, заралията е бил технически ръководител в „Трансстрой“, а преди това е работил в жлезниците. Васил Дамянов събира и разпространява рецепти на билкова основа, които са се доказали с времето.

Билкарят споделя с читателите на novinite.eu две безценни изпитани рецепти от старите си тефтери, с които е сигурен, че ще помогне на много хора. Преди тях обаче, се запознайте с интересната му история.

Някъде към 1992 година се случиха много събития, които промениха живота ми. През тази година ми дойдоха на гости две украинки – Надежда и дъщеря й Алла. Те искаха да отидат при леля Ванга и помолиха за моето съдействие. Това пътуване до пророчицата се осъществи, макар и по странен начин. До този момент бях Тома неверни за духовните неща. Вярвах само на това, което виждаха очите ми или докосваха ръцете ми. След като се върнаха украинките от Рупите, станах кум на едно младо семейство.

Съпругата ми си изгори крака с вряла вода, аз си счупих ръката, целият ми гръб се ошипи (получиш шипове почти по целия гръбначен стълб) и за капак ми излезе някакъв израстък на небцето. Оказа се злокачествено образувание. Болките по целия гръбнак, плюс израстъка – може би най-лошата комбинация за един мъж в разгара на силите и живота си. И точно от този момент нещо се преобърна в мен – отношението ми към самия себе си, близките ми, контактите ми с хората, погледът ми беше вперен в природата, в цветята и някаква сила ме караше да бъда сред тях, знаех, че именно там ще получа изцеление.

Метнах раницата на гърба и тръгнах по горите – там, където нямаше пътеки и се любувах на Божиите творения. Съзерцавах мравки или някое работливо бръмбарче с часове, възхищавах се на чудната палитра от цветове на растенията, огромните дървета бяха застанали като богатири, стаили в себе си могъщество, мъдрост и бащина милувка, чувах как си говорят дърветата с листата, вятърът се намесваше в разговора им и като малко котенце ги дразнеше, а те му отвръщаха със звън. Потапях краката и ръцете си в някое планинско поточе и усещах хладната копринена наметка на забързалата се вода, рибките в нея, които бързаха за някъде или водното конче, което се носеше по вълните.

Цялото всекидневие с неговата динамика, болка, страдания изчезнаха, остана в душата ми само блаженство и радост от нежния допир с ВЕЛИКАТА ПРИРОДА, която като майка ме обгръщаше и милваше!

Не се бях замислял върху богатството на думите в българския език, докато не усетих скритото послание от Божествения свят, красотата, уханието, вкуса! И така шест месеца бяхме само аз и ПРИРОДАТА, останалото беше като в някаква мъгла. Една сутрин си бутнах с езика брадавицата на небцето и тя падна. Погледнах я с любопитство и й казах: „Не ти е мястото в мен, иди си там, откъдето си дошла“.

Болките от шиповете изчезнаха, благодарих на себе си, на Природата, на ГОСПОД, простих си всичко и поисках прошка. И като че ли прекрачих в друг свят, нямащ нищо общо с реалността.

От тогава до днес живея в една реалност със своите багри, обич и феерия и помагам на другите да видят тази реалност – без болести, страдания, несгоди, смърт, разрушения, катаклизми… Защото каквото си пожелаеш или помислиш, това ти се случва.

През тази 1992 година, наситена като за сто години, взех решение да напусна работа и да се отдам на билките, цветята и болката на хората. Имах добра държавна работа, но я напуснах и се хванах да бера билки, да се скитам по планините и да давам на хората най-ценното – билки, докоснати от Божието дихание, носещи радостта на ПРИРОДАТА. До тази година не познавах никакви билки, те сами ми се представяха.

Първата билка, която ме спаси да не падна в пропаст беше змийско мляко. Като се подхлъзнах по скалата, се хванах за тази билчица, която вля в пръстите на ръцете ми неподозирана сила! Тя остана в ръцете ми, когато се спасих.

Погледнах я, благодарих и тя сякаш ми прошепна: „Аз съм змийско мляко“, но не с думи, а като мисъл в главата ми. Така билките една по една ми се представяха, като мисъл.

Никой не ме е учил да разпознавам билките. С тях помогнах на съпругата ми (на снимката) да преодолее пиелонефрит получен след тежка катастрофа. Тази комбинация от тогава досега не съм я променял, помогнах на Корнелия от Румъния с цироза на черния дроб и хепатит В, същото лечение е непроменено и до днес. В същите години започнах да работя и с билката дебелец при ракови и туморни болести, ресите на лешника, създадох цяла поредица от спиртни извлеци с името ЧАРОДЕЙНИК.

Болните, които идват при мен за помощ, са отглеждали, „поливали“ дълги години някаква болест и искат като с магическа пръчка някой да ги излекува, без да положат усилия първо да обикнат себе си, близките, непознатите, природата и накрая БОГ ТВОРЕЦ. Трябва да простят на себе си, на близките, непознатите и да поискат прошка – тогава наистина и видимият, и невидимият свят помагат.

Колко хора са заставали пред едно цвете и са се любували на красотата и аромата му, колко пъти сте искали прошка от тези цветенца, че ги късатате и отнемате живота им!

За да излезем от черупката си и да вдъхнем с пълни гърди от Божествения свят, свят без страдания, изпълнен със светлина и хармония, трябва да се обърнем към себе си и тогава да разбием черупката!

И един съвет от Висшите сили, опознайте БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И ИСТИНА, така ще бъде построен един нов свят – без страдания и катаклизми!

РЕЦЕПТА НА ВАСИЛ ДАМЯНОВ ПРИ ХЕПАТИТ, ЦИРОЗА, ЖЛЪЧНИ КРИЗИ

Необходими билки:

камшик, синя тинтява, хвощ,

жълт смил, роза, червен кантарион,

мента, лепка – по 50 гр.

бял трън, корен от глухарче,

кисел трън, синя жлъчка корен, решетка корен,

магданоз корен, шипка – по 100 гр.

Начин на приготвяне:

2 сл.л в 600 мл вода ври 5 мин, след което се остава да кисне 1 час. Пие се по 75 мл три пъти, 30 минути преди храна и 30 минути след храна.

СТАРА РУСКА РЕЦЕПТА ПРИ ПРОБЛЕМИ С ПРОСТАТАТА ПРИ МЪЖЕТЕ

В 3-литров буркан се слагат 2 литра газ за горене, прибавят се 4 пакетчета медицински въглен. Престоява така 24 часа. Прецежда се през филтърна хартия. Начукват се 40 ореха в млечна зрялост, слагат се в буркана и се оставят 2 месеца. Прецежда се, след това се добавят следните билки:

– подбел, върбинка, коприва, корени от репей, бяла ружа (цвят и листа), трицветна теменуга, синя хвойна – по една шепа от всички

– едно листо алое

Тази настойка седи един месец. Прецежда се след това в тъмни шишета. Пие се по 1 ч.л. 3 пъти дневно, 30 минути преди хранене. Пие се три седмици, три седмици се почива. Повтаря се три пъти този цикъл.

Източник: dolo.bg