„Не съм ял от Ани! Не съм участвал в убийството й! Напротив – отвратих се от баща й и го издадох, а сега лежа наравно с него!“. Това проплака от гръцкия затвор осъденият доживот за сварената в Гърция Ани Назиф Мустафов.

Той бе признат за съучастник на жестокия баща Станислав Бакърджиев, убил, разчленил, сварил, а според някои и ял от собствената си дъщеря.

„Не съм бил там, когато Станислав е убил Ани. В затвора се държат ужасно с нас. Насилват ни и ни бият. Пандизчиите ни отмъщават за убийството на детето. Тормозят ни непрекъснато и ни местят от затвор в затвор“, плаче Назиф от килията, цитиран от столичен ежедневник.

В момента Станислав и Назиф излежават доживотните си в Каридалос в южната ни съседка. Те бяха осъдени на 11 октомври миналата година за гавра с труп. Ужасяващата трагедията се разигра в Атина. Бащата Станислав изпада в наркотичен транс от хероин. Скаран е с жена си Димитринка, която от време на време заработва като проститутка.

Станислав се надрусва с хероин и започва да бие малкото момиченце. Пребива го до смърт. След това се обажда на съквартиранта си Назиф, с когото работят заедно като сервитьори. Казва му какво е сторил и го изнудва да му помогне да скрие тялото. Двамата разчленяват убитата Ани и я разпределят в тенджери в хладилника, разказва Назиф от гръцкия пандиз.

По това време майката е в Германия. Когато се връща, пуснала детето си за издирване, а ченгетата откриват части от момиченцето в хладилника. Назиф не присъства по времето на боя, установяват властите. За убийството Станислав му казва по телефона. След това кара приятеля си да се включи в разчленяването на детето.

„Бях в шок и не знаех какво се случва. Тогава използвах името Николай в Гърция, защото там не се гледа добре на хора с име като моето. След случая веднага напуснах квартирата и се прибрах в България“, разкрива Назиф.

Гръцките власти бързо стигат до него и у нас пристигат следователи, които го разпитват по случая. Пред тях Назиф разказва как бащата се похвалил, че е отсякъл главата на собствената си дъщеря, защото мрази майката и иска да й отмъсти.

След това заплашил Назиф, че ако не му помогне да прикрие престъплението, ще го завлече със себе си. Гръцките власти моментално искат екстрадицията на Назиф и той е пратен на съд в южната ни съседка. В крайна сметка е съден наравно със Станислав. Гръцките съдии са категорични, че няма да върнат Назиф да лежи у нас, както иска той. Заявили, че не се интересуват от българското законодателство и възможностите, които то дава за трансфер на осъдени. Присъдата на жестокия баща Станислав лежи на показанията именно на Назиф. Тъй като съдействал, той иска да прекара старините си в българска килия.

„След като Станислав разбра, че съм го предал, ме натопи, че съм участвал в убийството“, казва още Назиф. Адвокатите му се борят за трансфера му у нас, тъй като оттук могат да искат и ревизия на присъдата. „Истината е, че Назиф не е убил момиченцето, а е помогнал за прикриването на вече извършено от друг престъпление. Нямал е друг избор и това го прави помагач, но не и съучастник“, обобщават юристите, за които истината и законът са върховните понятия.

Кървавата история започва на 9 април. От известно време Назиф работи като сервитьор в Атина. Живее в апартамента на приятеля си от ученическите години Станислав. Във въпросния ден сяда до малката Ани, милва я по главата и тръгва за работа.

А момиченцето му казва: „Чао, бате Ники, и да се прибереш по-бързо“. Това са последните думи, които Назиф чува от русото ангелче.

„Не трябваше да ходя на работа“, разкрива пред ченгетата Назиф. Същия ден Станислав се обажда на Назиф и му казва да спи на хотел, защото майка му Офелия идва на гости. На 14 април Назиф се връща във фаталната квартира. Заварва Станислав с хероинова игла във вената. Изродът му казва, че „Господ прибра Ани“.

В хероинов делириум Сава разказва как е разчленявал, варил и разхвърлял по контейнери части от дъщеричката си. След това жестокият баща изпада в еуфория от хероина, а Назиф – в посттравматичен шок. Заключва се за три дни в стаята си, след това бяга обратно в България.

У нас признава на рамото на баща си Мустафа, че не може да прикрива повече жестокия убиец, и така се стига до разплитането на случая