fbpx

Донбас – четири години след мирните споразумения

41

Колко време продължава войната в Донбас?     

Въоръженият конфликт в Донбас започва през 2014 – та година. Някои смятат за начало на войната първите въоръжени сблъсъци през април в Славянск,  други – началото на боевете за летището в Донецк в края на май. Има и други мнения – че войната на практика е започнала с трагичните сблъсъци в Одеса на 2-ри май, където са допуснати стълкновения между протест и контрапротест с множество жертви, повечето изгорени живи с коктейли „Молотов“, или още на Майдана в Киев през януари. При всяко положение, тази война по продължителност вече става съизмерима с Втората световна война.

Защо се води война в Донбас?

Преди прерастването на конфликта във въоръжен, в обществото назряваше конфликт по отношение на бъдещето на Украйна. Една част от хората искаха Украйна да поеме курс към интеграция с Европейския съюз, други искаха запазване на отношенията с основния икономически партньр – Русия. Украйна е многонационална държава, рускоезичното население там няма никакъв интерес от преминаване на държавата във военен съюз, който се конфронтира с Русия, нито от унищожаване на икономическите връзки с Русия, следствие от което естествено би било срив на икономиката в големи райони в страната.

Вероятно е имало много начини този конфликт да се реши по мирен път, но властта в Украйна не се справи с предизвикателствата пред нея.

Стълкновенията  започнаха на  „Майдана” в Киев и се пренесоха в други големи градове – Одеса, Харков и т.н. Слабата украинска власт не се справи  с напрежението между привържениците на „майдана“ и „антимайдана“, не можа да защити реда и националната сигурност в страната.. Бяха допуснати кървави стълкновения между огромни тълпи протестиращи и контрапротестиращи, като апогея на сблъсъците беше през май 2014-та година в Одеса, където 50 човека бяха изгорени живи с коктейли „Молотов” от радикални украински националисти.

Тези сблъсъци са били умишлено подготвяни или неволно подпомагани години преди това. Олигарси  са купували футболни клубове с цел използване на запалянковците  за предизвикване на безредици с политически цели. Младежи и дори деца са били подготвяни в паравоенни лагери в „патриотична” насока, включително са обучавани за боравене с оръжие. Ограбвани са били складове с оръжия…

Замяната на правителството на Виктор Янукович, което някои определят като преврат, активният натиск за скъсване на връзките с Русия и ограничаване на използването на руски език довежда до ответна реакция, която е особено силна в Донецка и Луганска области. Липсата на  перспективи за диалог води до решение за отделяне на тези две области от Украйна.

Дори и след избора на украинските власти да загърбят диалога и да вървят към силово решение, можеше да се проведе своевременна полицейска акция и да се избегне мащабна война. Но към Донбас бяха прехвърлени военни части, с тежко оръжие, изпратени бяха и доброволни батальони, в състава на които са включени криминални елементи и авантюристи, решени да разпалят война.

Издадени са  заповеди на всички държавни служители от двете области да се изтеглят от Донбас във вътрешността на страната, а преди това мнозина са започнали прехвърляне на бизнеса си в Киев.

В Донбас е останало достатъчно оръжие и започва формиране на т.н. Опълчение. Така започва войната.

В международен план има ли чужда намеса в тамошния конфликт? Кой финансира тази война и от двете страни?

Гражданската война в Испания… в нея едната страна е подкрепяна от СССР, а другата – от  Германия. Външната подкрепа е по-скоро правило в гражданските конфликти.  Във войната в Донбас, която е граждански въоръжен конфликт, също участват и външни сили. Непризнатите републики се подкрепят от Русия, Украйна се подкрепя от САЩ и държави от Европейския съюз. Може да се каже, че това е война между САЩ и Русия, на територията на Украйна и в нея воюват украинци. И двете страни се подкрепят с военни експерти и техника. И от двете страни участват чужди бойци от множество националности – примерно поляци и хървати от едната страна, руснаци и сърби от другата. Точно както е било в Испания, хора от цял свят са воювали там.

Особено внимание заслужава позицията на Европейския съюз и държавите от съюза. Те заемат една безпринципна позиция, подкрепят САЩ в поддържането на въоръжен конфликт в географския център на Европа, налагат информационно затъмнение за случващото се в Донбас, подкрепят действията на киевскитте власти, които са изключително далече от всякаква законност и спазване на човешките права, не съдействат по никакъв начин за прекратяване на конфликта. Най-точно това поведение може да се опише с една дума – проституция.

Не е ли тази война опит на Русия да поеме контрол над територии, които до сега са били в състава на Украйна?

Украйна и Русия до преди 30 години са били в състава на една държава, и до сега Русия е основен икономически партньор на Украйна. Ако някой иска да промени това, да разруши връзките между двете държави, да обещае на Украйна „светло бъдеще”, ако премине във вражески за Русия военен съюз – очевидно този някой е инициатор на конфликта.

Не е ли тази война опит от страна на Русия да отслаби Украйна и да доведе до разпадането й?

Защо Русия би искала това? Защо да отслаби икономически партньор,какво печели от това Русия? В това няма никаква логика. Логиката показва друго – САЩ имат интерес да разполагат военни бази в близост да Русия, да се дрънкат оръжия по границите и, да се произвеждат и продават повече оръжия, да се отслабва икономически и Русия, и Европа. Някой беше казал, че ако всички страни в света живеят по този консуматорски и разточителен начин, като запада, ще са нужни ресурсите на десет планети като нашата. А ние имаме само една планета. САЩ и съюзниците им не могат да функционират по друг начин. За да запазят начина си на живот, трябва да потискат другите. Това е логиката.

Населението в Донбас има ли нужда от хуманитарна помощ?

Войната в Донбас продължава вече повече от четири години и половина. Хуманитарната ситуация е тежка и от двете страни на линията на разграничение. Огромен брой хора живеят на ръба на оцеляването. Всяка една помощ е добре дошла, но най-важното в момента е прекратяване на войната, което ще позволи да се сложи начало на възстановяване на икономиката и инфраструктурата.

Има ли изгледи тази война да приключи в близкото бъдеще?

На 12-ти февруари се навършват четири години от подписването на вторите Мински споразумения. Мирните споразумения са изиграли своята начална роля, прекратена е „горещата фаза” на войната, в която са дадени десетки хиляди жертви. Но войнятя продължава, макар и в позиционна фаза. Само на територията на ДНР седмично от войната загиват от 7 до 10 човека.  Като вземем пред вид и другата република, както и другата страна на линията – да кажем грубо – 30-40 човека загиват всяка седмица в тази война. Ранените и изобщо засегнатите са много повече. Така че, макар и повечето жители на Европа да си мислят, че тази война вече е приключила – това съвсем не е така.

Тези споразумения, макар привидно да се подкрепят от всички, нямат никаква перспектива. Очевидно е, че за Украйна те представляват само хартийка с подписи, която не ги задължава с нищо.  Една от точките в споразумението е промяна на Канституцията на Украйна, за да може да приеме Донецка и Луганска области на федеративен принцип. Огромна наивност е нужна, за да вярва някой, че след като четири години не са приенти никакви стъпки в тази насока, а риториката в Киев показва желание за военно решаване на конфликта, тези споразумения някога ще бъдат изпълнени. За другата страна в конфликта, може и да е имало някакъв шанс споразуменията да се реализират бързо, през 2015-та година, но сега вече те не срещат подкрепа на каквото и да е ниво в републиките. Официално, разбира се, те ще кажат – да, подкрепяме мирните споразумения, те нямат алтернатива. Но кой ще повярва, че след почти 5 години обстрели от другата страна, при толкова жертви, те просто така ще забравят всичко и ще се прегърнат с властите на противника? Това е абсурдно. Дори да се постигне разбирателство на политическо ниво, хората и от двете страни на линията няма да забравят войната. Много от тях ще търсят мъст, а и от дветестрани има невероятно количество нерегистрирано оръжие.

Има само един изход – Европа да осъзнае отговорността си за мира на континента, да изолира САЩ от процеса, да седнат заедно с Русия и двете страни в конфликта на нови преговори и да се набележат и мерки за спазване на постигнатите споразумения.  Тази война отдавна щеше да е приключила, ако бяха въведени санкции срещу Украйна, заради неспазване на споразуменията, които е подписала. Но явна Европа изпитва трудност да бъде самостоятелна, до като това продължава, конфликтът няма да спре.

Тук виждам и ролята на страни като България, които са историчеески и културно близки с Украйна – те трябва да поведат инициативата за нови преговори и тяхното прилагане.

Вярно ли е, че се рисуват деца с бои имитиращи кръв, за да се подсили ужаса от случващото се?

Това ми прилича на някаква пропагандна опорна точка. Вероятно, т.н. Бели касаки са правили това в Сирия, не знам. Само в ДНР са загинали над 80 деца, продължават да загиват и до днес.  Не е нужно някой да рисува фалшификации, картината е достатъчно жестока.

Как повлия войната на обикновените граждани, как се промени живота им.

Преди войната хората са имали съвсем нормален живот, стандарта им е бил по-добър от нашия. Успявали саад спестят нещо, да оправят къщите си. Сега, страната е съсипана икономически. Милион и половина човека са напуснали домовете си и са избягали от войната. Десетки хиляди са убити /официално около десет хиляди, но се смята, че са много повече/, десетки хиляди се водят безследно изчезнали, десетки хиляди са ранени, милиони са засегнати по някакъв начин – загубили близки, загубили домове и т.н. Омразата, която се ражда в тази война, не подлежи на изчисление, но ще дава „плодове” далече напред в бъдещето.

Какво е положението с прават на човека,  могат ли хората да се изразяват и действат свободно?

За права на човека не може да се говори . Щом правото на живот е погазвано, няма права. Задържаните са подлагат на мъчения, в Украйна е имало насилствена мобилизация, необучени и зле оборудвани войници са изпращани на сигурна смърт. Умишлено са обстрелвани гражданси обекти, тоест умишлено са убивани мирни граждани, умишлено са разрушавани домовете им, сформираните националистически батальони са подлагали на терор местното население – грабежи, убийства, изнасилвания.

Ако питате за своодата на словото – няма такава. Мнение, различно от официалното, се преследва. Но ако това е разбираемо за зоната на конфликта, страхът, автоценцурата и подмазвачествоно в родните  и европейските медии са абсолютно неразбираеми за един нормален човек.

Кога ще настъпи мир по света?

Нямам никаква идея. Тоз въпрос се е задавал, предполагам, още преди много хилядолетия. Едва ли някой е предлагал верен отговор. За момента трабва да мислим как да елиминираме възможностите за войни в Европа. Това минава през нови отговорности, нова роля и ново поведение на Съвета на Европа и ОССЕ. Нужно е и независимо поведение на европейските държави, скъсване на зависимостите от САЩ.

Трябва ли да се интересуваме от тази война?

Тази война е една от най-българските теми. Тя показва колко ниско сме паднали като общество, показва как се хващаме на елементарни манипулации, как сме загубили всякаква емпатия и морал.

Не казвам, че политиците или журналистите ни трябва да направят нещо за прекратяване на конфликта – за тях думи като морал, съпричасност, съвест, отдавна са загубили смисъла си. Тази част от обществото, която все още не се е превърнала в стадо – тя трябва да принуди управляващите да подемат инициатива за промяна на отношението на Европа към войната. В районаан конфликта живеят хора като нас и е просто въпрос на късмет, че не сме на тяхно място. И те са гледали по телемизията репортажи за Югославия, Ирак, Либия и т.н. и са мислели, че това никога няма да дойде при тях. Но е дошло. Ако не можем да паправим Европа място, където конфликтите са решават с мирни средства, един ден войната ще дойде и при нас.

Автор: Любомир Данков

Още статии в тази категория
Коментари
Зареждане...