Не е ясно кой е създател на въпросния сайт, тъй като собствеността и контактите на администраторите са скрити. Но независимо дали той е плод на маркетинговия екип на OneCoin или на някой член на мрежата, продаващ пакетите й, самият факт, че са нужни специални усилия за изсветляване на миналото на „криптоцарицата“, е показателен за притесненията. Те са подклаждани от новини за разследвания и предупреждения за риска от измама от институции в различни страни. Но досега стратегията на компанията е да тушира недоверието с обвинения за атаки от конкуренти („Bitcoin ни поръчват!“) и с лъскави събития по цял свят, където Игнатова и други ключови лица от Onecoin чертаят светло бъдеще. На едно от последните такива под светлинни ефекти и виковете на хиляди поддръжници беше обявен и новият главен изпълнителен директор Пабло Муньос, което да даде на самата Игнатова време да се занимава с по-визионерски дела.

Тук обаче ще разкажем за един друг нов мениджър на OneCoin, който някак остава встрани от светлините на прожекторите и не е оповестен никъде. А от компанията не отговориха на въпросите на „Капитал“ за повече детайли за него и бъдещите му функции.

Новият криптоцар

През ноември за управител на пет български компании, свързани с валутата, е назначен Божидар Захариев. Той е 25-годишен и, съдейки по документи от Търговския регистър, живее в панелен блок в столичния квартал „Модерно предградие“ – място, което видимо не кореспондира особено с името си, нито пък с лъскавия имидж, който Игнатова и OneCoin демонстрират.

При това положение е доста странно къде точно са се пресекли двата свята и с какво Захариев е успял да се докаже. Факт е обаче, че той вече е управител на притежаваното от майката на Игнатова „Артефикс Европа“ и на дъщерното му „Пегарон инвест“. Последната компания е собственик на „Уан нетуърк сървисес“, през което OneCoin извършва дейността си и което има над 60 служители. Освен това Захариев е и новият мениджър на „Уан пеймънтс“, както и на „Уан пропърти“, което притежава къщата на бившия кмет Димитър Моллов срещу Народното събрание, която беше купена през 2015 г. за 5 млн. евро. Има заявление той да бъде вписан и като управител на „Елмаз пропърти“, което притежава новата централа на OneCoin на площад „Славейков. Според новина от сайта на компанията буквално преди дни там трябва да е бил открит първи по рода си криптовалутен информационен център в света.

Така в ръцете на младежа, който няма особен опит като мениджър, поне на хартия се оказват активи за милиони и бизнес, чийто мащаб е трудно да се прецени предвид липсата на данни. Докато споменатият Муньос и другите публични лица на OneCoin формално не заемат никакви постове.

Досега на негово място беше Момчил Ников, който беше назначен за управител на всичките компании през април 2016 г. Любопитното е, че, поне съдейки по документи, той не е сменен, а е напуснал по собствена инициатива, като е подал заявления за това до всяка от компаниите, надлежно публикувани към решенията за назначаване на наследника му.

Дигитална слама

Всъщност не сме особено честни спрямо родения през 1991 г. Захариев, който въпреки крехката си възраст вече има завиден корпоративен опит, като между 2013 и 2016 г. е бил собственик и управител в девет компании. Ако се погледне в детайли, те изглеждат доста шарена колекция от фирми с разнородни дейности и регистрирани в различни градове и села от страната. Общото между тях е, че Захариев ги придобива по номинал от различни лица, обикновено такива, които имат и други бизнеси или след това създават компании.

Това прави покупките му на вид да изглеждат като типични схеми с участие на „сламен човек“ – някой, който продава самоличността си, за да му се прехвърлят фирми, от които заради задължения или по други причини сегашните им управители желаят да се отърват. По времето докато той им е управител, те не подават отчети и не е много ясно каква дейност имат въобще. Въпреки това от началото на 2016 г. няколко от тях поне на документи наемат десетки служители. Една от тях през април дори има акт от Инспекцията по труда от април 2016 г. с 13 задължителни предписания.

Преди да поеме новите постове в OneCoin обаче, той вече отдавна е излязъл и от собствеността, и от управлението на всички тези компании – на част през 2015 г., а останалите – през август 2016 г. Седем от начинанията му са прехвърлени също така по номинал на Атанас Куртев. За него също се открива малко информация, но ако се вярва на документите, живее в съседния блок на Захариев, а през 2000 г. се е регистрирал като таксиметров шофьор. Други две фирми пък сега са владение на Димчо Михайлов, който в договора за продажба под подписа си изписва името си с големи разкривени печатни букви.

Когато цъфне Ружа

Каква е причината управлението на важни фирми в структурата на OneCoin да се прехвърля по този начин не е ясно. Но негативните новини около криптовалутата напоследък не са рядкост. След предупреждения от редица регулатори през септември британският Financial Conduct Authority съобщи, че лондонската полиция разследва компанията и предупреди потребителите на финансови услуги за възможни рискове. Два дни след изявлението на FCA OneCoin изпрати съобщение, в което изразява разочарование, че не са били потърсени от регулатора или от полицията. „Никакви обвинения в каквито и да било нарушения не са отправяни към OneCoin и не са ни обяснени основанието или обхватът на разследването“, казват от компанията. През ноември обаче и белгийската преса съобщи за повдигнати обвинения срещу бившия депутат Лоран Луи във връзка с OneCoin за промотиране на Понци схема.

Компанията очевидно среща трудности да убеди и банките, че е репутационно и регулаторно безопасно да й предоставят услуги, и все по-често е принудена да сменя сметките си, като буквално прилага глобален туризъм и на клиентите се посочват сметки на различни дружества в различни банки. Първоначално по-класическите имена като Deutsche Bank и дори ДСК в България, са заменени с неизвестни институции от екзотични дестинации като Сингапур и Танзания, а в последните седмици практички няма начин за банково плащане и клиентите, искащи да купят пакет, трябва да го направят през „дистрибутор“.

Основната компания OneCoin Limited първоначално е от Гибралтар, но в момента тя е закрита и е посочено дружество със същото име в Дубай. Покупките на имоти в България обаче стават през други дубайски компании, а около валутата гравитират още редица дружества из различни офшорни дестинации. В момента е практически невъзможно да се каже в коя компания влизат парите от клиентите и къде се озовават те след това.

Например, без много детайли как, на сцената изниква и CryptoReal Investment Trust, който от сайта си твърди, че е управляван от OneCoin и през август се е договорил с китайска компания да купи петролни залежи в Мадагаскарския шелф. Цената не е оповестена, но е цитирана Игнатова да твърди, че частично е платена с onecoin и е прикачен лаконичен и доста неаргументиран документ от независим оценител, който се подписва под внушителните 4.1 млрд. долара стойност на въпросния блок. Откъде идват средствата и кои са инвесторите във фонда (който е промотиран като инвестиционна опция от Ружа Игнатова още при предишния ѝ валутен проект BigCoin) обаче не става ясно.

За критиците на компанията всичко това може да се чете като сигнал за предизвестения край и смяната на мениджъра в София със „сламен човек“ може да се разглежда като подготовка за изход на Игнатова и приближените ѝ. Естествено може да има и друго обяснение, но от компанията засега не го дават.

Червените лампички на OneCoin

Основната разлика между OneCoin и другите криптовалути е, че при нея всичко от копаенето до търговията и съхраняването на информацията става не децентрализирано, а на сървърите на компанията. От фирмата рекламират това като революционно предимство, тъй като внася защита срещу кражби от хакери, каквито се случват периодично с платформи и борси, където се търгуват bitcoin и други подобни валути. Това обаче носи и множество рискове – компанията може да манипулира предлагането и цената на валутата, да промени алгоритъма или собственоръчно да напечата повече бройки, а в края на краищата може и просто да изчезне и да изтрие всичко.

Другата линия на притесненията около криптовалутата на Игнатова е около бонусния план за привличане на нови членове, който наподобява Понци схема. Обяснението на компанията е, че продават на клиентите образователни пакети за търговия с дигитални валути, но реално срещу различни суми, достигащи и до 27 500 евро, те си купуват различно количество жетони (tokens) – своеобразни права да участват в „копаенето“ на валутата и да привличат нови клиенти. Всеки получава възнаграждение за привлечените клиенти, което теоретично означава, че то им се изплаща от парите, дошли от новопостъпилите, а последните по веригата няма как да си избият тази входна такса.

Друг проблем е, че OneCoin практически не е конвертируема в нищо. Тя поне досега продължава да не се приема от търговци и с нея не може да се купи нищо, а пред превръщането и в други валути и изтеглянето на сума кеш постоянно има спирачки под формата на лимити и забавяния.