въздишка между няколко слова,
светлика във зеници разширени,
и пръстите, разперени в крила,
и пулса див по отеснели вени,

мечтата, породена от мига,
и капки дъжд, от стряха приютени,
онази сладка болка от нега́
по безвъзвратно миналото време,

и толкова невидими неща,
в живота от живота сътворени,
да уловиш за малко, след това
върни ги на безкрайната Вселена…

Автор: Мариела Русева ®