Много мразя, когато някой непознат ме попита как почина майка ми.

Не ми се признава пред чужди хора, че майка ми беше алкохоличка, защото си представям какви лоши неща ще си помислят за семейството ми.

Думата “алкохолик” е свързана с ярка и стереотипна картина: жестокост, побоища, бруталност. Навярно хората, които знаят, че мама беше алкохоличка, мислят, че съм имала ужасно детство.

Но това съвсем не беше така! Майка ми беше прекрасен родител и детството ми може да се нарече щастливо. Тя ме възпита прекрасно. Дари ми цялата си любов, подкрепяше ме във всичко, отделяше ми цялото си време и средства. Между нас имаше дълбока връзка.

И до ден днешен ми липсват онези моменти, когато сутрин се събуждах в прегръдките й, а тя нежно ме галеше по косата. Липсва ми начина, по който майка ми се грижеше за мен, когато бях болна. Липсват ми прегръдките й, целувките, нежните аромати на лавандула и лайка.

Семейството ми беше страхотно. Майка ми беше омъжена за добър човек, който всеотдайно се грижеше за нас. Нашият дом беше като пълна чаша: пари, внимание, любов, приятели, а тя беше в центъра на този красив свят. Хората обичаха да бъдат в нейната компания. Майка ми беше много красива и мила жена – уникална комбинация.

Когато тя започна да пие, в началото това ми се виждаше забавно:: “О, мамо, ти си пияна отново!”. Смеех се с цял глас, когато в нетрезво състояния мама разказваше смешни истории. Но с течение на времето, тази картинка започваше да става все по-тъжна. Външният вид на мама се промени до неузнаваемост, а когато беше пияна, тя си позволяваше да говори грозни и непростими неща. Беше толкова различна от преди! Бях свикнала мама да уважа моите чувства, а сега, тази пияна жена ме отвращаваше напълно. Изпитвах към нея страх и ненавист.

Алкохолът напълно обсеби майка ми и тя се превърна в чудовище. Престана да обръща внимание на съпруга си, бракът й се разпадна, здравето й се влоши, и тя беше принудена да продаде апартамента, в който живеехме.

Тогава бях млада и егоистична, но още по-лошо – нищо не знаех за живота и загубите. Сега, след години, чувството за вина ме съсипва, защото не направих нищо, за да помогна на мама. Ако можех да върна времето назад, всичко щеше да е по-различно.

Сега самата аз съм майка и разбирам колко трудно е било за нея. Ако можех да върна времето назад, щях да бъда дъщерята, която тя заслужаваше. Може би мама щеше да е жива и до днес. Но тогава нищо не направих: единствено съжалявах сама себе си. Обвинявах я, че провали и съсипа прекрасния живот, който имахме.

Днес проумявам как се е чувствала тя. Ужасната загуба на майка ми, беше важен житейски опит. Години наред й бях бясна затова, което ми причини, а после тя ме напусна…

Сега разбирам, че ако можех да преглътна болката, щях да се отнеса с разбиране и състрадание към жестоката й болест. Ако можех да я върна поне за две минути, щях да я прегърна силно и да й покажа колко силно я обичам.

Източник: lichna-drama.com