Православната църква почита днес празника Преображение Господне, като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя.
Дори сред учениците му имало такива, които трудно приемали учението му за смирение и за поемане на страдания в името на Бога, за преходността на земната слава и за вечността на небесния живот.
За да укрепи вярата на учениците, Исус се изкачил заедно с тримата свои ученици Петър, Яков и Йоан на Таворската планина.
След вглъбена молитва, Исус изведнъж се преобразил – лицето и дрехите му светели с ослепителна светлина. До него стояли библейските пророци Мойсей и Илия. Чул се глас от небето, който посочил Исус като Божи син.
На днешния ден вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба.
В литургията на българските православни храмове се прибавя специално молитвено песнопение за „Освещаване на гроздето„. Това е денят, в който се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се благослови с молитва и се прикади от свещеника в църквата.
Вярва се, че в нощта срещу Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея. Само праведният може да види тази врата и каквото си поиска в този миг, Господ ще му го даде.
Затова през нощта майките държат децата си будни, карат ги да гледат към небето, дано видят, когато се отворят небесните порти, та да се помолят за голямо богатство и късмет.
Според народните вярвания от Преображение Господне „лятото се пречупва“ и времето се преобръща – върви към есента и студа. Времето се преобразява, дните и нощите застудяват, а водите в изворите и реките изстиват, и вече не стават за къпане.