Черешова задушница, известна още като Спасовска задушница, е една от трите големи задушници в Българския православен календар. Тя се пада винаги в събота преди Петдесетница, един от големите ни храмови празници. Тази година Черешова задушница е на 26 май.

Тя се различава от другите задушници по това, че на нея в подавките се раздават и първите за сезона череши, откъдето идва името.

Тя се свързва най-вече с поверието, че на този ден се прибират душите на всички починали, които са останали на свобода след Велики четвъртък.

На този ден се отслужва специално богослужение във всички църкви и храмове в памет на мъртвите. По този начин живите измолват прошка от Бог за скъпите им хора, които вече не са сред нас.

На Черешова задушница, както на всяка друга Задушница, близките на починалите ходят на гробищата, за да почетат паметта им. Важно е да се знае, че на гроба се ходи от предния ден, преди Задушница, след което и в самата събота рано сутринта. Там опечалените палят свещи и кандила, след което преливат гроба с вино – символ на Христовата кръв.

Оставят се също свежи цветя и се носи коливо – варено жито, което е приготвено от предишния ден и което е символ на Възкресението. Разчупва се и хляб, който символизира тялото Христово.

Освен подавки, свещи и вино на Черешова задушница на гробищата се носят и орехови листа. Смята се, че този обичай е свързан с настъпващата на следващия ден Петдесетница, когато всички православни църкви и храмове се украсяват с шума от орехово дърво.

Неговата символика не е случайна и носи дълбок смисъл. От древни времена се вярва, че орехът е посредник между двата свята – този на живите и този на мъртвите. Освен това на Черешова задушница, както на всяка друга Задушница, се слагат общи трапези като задължително първата глътка и хапка се оставят на земята, за да „хапнат“ и „пийнат“ и мъртвите.

Старо поверие гласи, че ако прелети пеперуда, докато хората на общата трапеза се хранят, значи душата на мъртвия си е дошла за кратко на земята, за да навести близките си.