В България около 150 000 двойки имат репродуктивни проблеми. Голяма част от тях с години се борят, за да имат свое дете.

Безплодието обаче е сложен и труден за разрешаване проблем, защото той, освен физически, е и многопластов психологически проблем.

Ива и съпругът й Димитър са една от тези двойки. За тях обаче борбата е успешна и те вече се радват на 5-годишната си дъщеря. За това какво са преминали, Ива разказа пред Дир.бг

Кога разбрахте, че имате проблем и колко години се борихте със стерилитета?

– Неуспехът за зачеване беше основният сигнал, че имаме проблем. Оженихме се с много любов и желанието за дете вървеше ръка за ръка. Не бяхме на 20 години, имахме кариери, дом и знаехме ясно какво ни липсва. Времето минаваше, твърденията на гинеколожката ми ,че „като се успокоя“, а по-късно „като отслабна“, не успяваха да успокоят вътрешната ми тревога, че нещо убягва от общата картина. Хормоналните ми проблеми в ученическа и студентска възраст само усилваха притесненията ми. Споделих с приятелка в подобно положение и тя ме насочи към специалист по стерилитет, когото посещаваше от известно време. Първоначално сякаш не исках така гласно да оповестявам, че имаме проблем, но силното желание за бебе ме подтикна да посетя клиниката и да си запиша час.

Какво е най-трудното, когато чуеш подобна диагноза?

– Беше минала около година от първата ни среща с д-р Георги Стаменов. Преминахме през голям брой изследвания в клиниката и вместо успех, имах дебело досие и „присъда“, че без ин витро процедура нямам шанс да имам дете. Още помня този ден: излязох трепереща от кабинета, прибрах се пеша и плаках по целия път до дома. Загубих почва под краката си, не знаех какво ме очаква, ако поема по този път, и не на последно място ще се справим ли финансово.

През какво преминахте, за да се сдобиете с дъщеря си?

– През Ада. Няколко пъти. От болката на неуспеха на първата процедура, нови пътища, които вместо до успех доведоха до задънена улица, тежките лични решения, които взимахме със съпруга ми рамо до рамо, една изненадваща спонтанна двойна бременност, завършила с мисед аборт и извънматочна бременност. След всеки неуспех се разпадах на много малки частички, умирах, сърцето ми кървеше, изпадах в депресия, гневих се, изплаках няколко морета сълзи, пазих диети, стоях на челна стойка, ходих по манастири, медитирах, взимах решения, че повече не мога. Обаче всеки път като една птица Феникс успявах да се съвзема и да опитам пак. Докато на последната процедура в началото имаше изгледи за неуспех, но… всичко се обърна и сега, гледайки в очите на дъщеря ни знам, че всяко усилие си струваше!

Много двойки се отказват от борбата поради липса на пари. Колко струва мечтата за дете?

В момента нямаме никакви спестявания, живеем в малко жилище и караме кола на старо…Но имахме мечта и влагахме средствата си в сбъдването й.

Кой поема разходите за процедурите? Държавата помага ли?

Една от процедурите, които сме правили, беше с лекарства, отпуснати от Здравната каса. Фонд „Асистирана репродукция“ ни одобри два пъти (от три възможни). При тези три процедури от общо пет, които сме направили, това не беше достатъчно за всичко, но сме изключително благодарни за финансовата помощ.

У нас има много специалисти вече за борба със стерилитета. Как избрахте своя лекар и кое е важното?

Според мен е важно как усещаш лекаря срещу себе си – вдъхва ли ти доверие, имаш ли усещане, че е искрен с теб, че е отдаден на работата си, и дали е готов заедно да вървите по твоя път. Първите ни изследвания бяха в друга клиника по стерилитет, но там всичко беше така хаотично, че бързо ни загубиха като пациенти. Първите срещи с д-р Стаменов ми вдъхнаха и доверие, и усещането, че ако е възможен успех, то ще го постигнем заедно с него. Години, през които прескачахме едно след друго препятствията по пътя, ние се доверихме на професионалната му преценка, на диалога помежду ни, на надеждата, с която ни заразяваше, и на подкрепата, без която едва ли щяхме да успеем.

Някога отказвали ли сте се? И защо?

Имаше момент, в който емоционалното бреме на неуспехите стана непосилно. Това обаче не намали желанието ни да бъде родители. Насочихме се към това да осиновим дете. Имам отлични впечатления от социалните работници в нашия район. Съдействаха ни много, получихме изчерпателна информация за изисканите документи, срещи , процедури по осиновяване, курсове за кандидат-осиновители. Не съм срещала на друго ниво в администрацията така гладко работещ механизъм.

Подадохме документи, вписаха ни в регистъра на кандидат – осиновители, посетихме няколко дома. Преживях тежко срещите с децата. От една страна имах огромно желание да стана майка, опитвах се да си представя как би се променил живота ми след осиновяване, дали ще се справя. Всяко едно от тях има място в сърцето ми, но при никое майчиният ми инстинкт не ми подсказа, че е моето. Съпругът ми усещаше нещата по същия начин.

От кой опит се роди дъщеря ви?

Дъщеря ни се роди от петия опит ин витро.

В България все още много хора се срамуват да говорят за това, че имат репродуктивни проблеми. Защо?

Това е един въпрос, който вълнува и мен. Признавам, че в началото и аз не споделях тревогата и мъката, че имаме репродуктивен проблем. Уж съм интелигентна, а се чувствах по-малко жена и по-малко завършена. Сякаш имах някаква заразна болест, която ме прави по-различна от другите. Преживяното по пътя ме направи не само по-силна, но исках да разкажа и на други в моето положение да не се предават, да не губят време в чакане, да търсят своя лекар, и да не се отказват.

Нужен ли е психолог, който да работи с двойките, които минават по вашия път?

Предполагам, че психологическа помощ много би помогнала по този труден и трънлив път. Всеки от нас намираше начин да канализира болката си, за да запазим себе си и това да сме едно цяло. И двамата сме почитатели на различни източни философии. Смятам обаче, че няма как да минеш през това без емоционални белези.

Какво би казала на жените, които сега са поели по твоя път?

Пътуването може да е дълго, да има силна турболенция, да оставя дълбоки рани, обаче след това да прегърнеш детето си е най-великият триумф.

Източник: Dir.bg