Ако сте израснали през 70-те, 80-те или 90-те години, то няма начин да не се сетите за тази известна детска песничка – „Оранжево небето“.

Тази песничка винаги ми е била много забавна и определено мога да кажа, че ми е харесвала да си я пея.

Това е песента, когато можехме да ядем евтин български сладолед, когато киното струваше стотинки и когато игрите на двора заместваха таблетите, телефоните и лаптопите.

Време без много нерви, време на щастливо детство. Чрез тази песничка си спомням хубавите детски лагери, паленето на огън, викторините и конкурсите и още много други хубави неща.

Беше славно време, главно, защото бяхме млади и енергични. Тогава всички бяха някак си по-щастливи и то главно защото нямаше зловеща бедност и нищета, която ни заобикаля днес.

Нямаше престъпност, нямаше мутри, нямаше чалга. Единственият минус беше, че не можехме да пием вносна кола и да ядем банани и мандарини всеки ден.

Не можехме лесно и да излезем в чужбина. Но носталгията по детството си остава, въпреки всички отрицателни или положителни прояви на онова време.

Източник: Skafeto.com