Големият е на 37, малкият на 28 – не е нормално да живеят с майка си…

Би трябвало като всяка майка да се радвам, че децата ми са си при мен, но от известно време това не е съвсем така.

Истината е, че започвам да се притеснявам от факта, че и двамата като че не искат да заживеят самостоятелно. Да, хубаво ми е, че са си при мен, но от друга страна това започва да ме безпокои, защото знам, че не е нормално.

Големият ми син е на 37 години, има понякога по някоя връзка, но нищо сериозно. И с работата е така – ту работи, ту не. Когато няма работа, си стои вкъщи, не ми иска директно пари, но може да прекара и няколко месеца, без да излезе навън.

Малкият е на 28 и е малко по-инициативен, поне що се отнася до работата. Почти не остава без препитание, но и той не може да направи сериозна връзка и също като батко си имам чувството, че е решил да изкара при родителите си до пенсия…

Не знам как да ги подбутна да се вземат в ръце.

В. М., Варна

Източник: Po-krasivi.net