Делян Добрев направо ридае пред камерите. Още малко, ще разплаче и нас.
Толкова му е мъчно, че напуска парламента, ама няма как – морален човек е… Мама купила това, мама купила онова, а той горкият, живее в нейно жилище и й плаща наем. И е толкова развълнуван, че не усеща как си се обърква в обясненията.
Наемът бил 1200 лева, защото ако е 600, това означавало, че е под пазарните цени и е неморално и осъдително. Само че приятелят му министър Горанов твърди обратното, че е морално да живееш без да плащаш дори, защото жилището е на кума ти. И КПКОНПИ потвърди този морал. И Цветанов твърди, че по-ниската цена от пазарната е законно действие. Добрев, Деляне, готви се преди да говориш пред камери. Да си кахърен и просълзен не те прави убедителен.
Спас Гърневски прилага друга тактика – винаги в атака. „Апартаментгейт“ бил апогея на плана „Решетников“. Любимият му израз тези дни е „пълзящ преврат“ и го разнася от студио в студио като цветарка. Добре, – вика Спас, – че Борисов е задал висок стандарт в борбата с корупцията и вдигнал високо летвата. И сега гербаджиите не смеели дори семки да си купят на данъчна оценка. Хипербола, разбира се, нали е поет с китара… Гърневски, дрън-дрън два акорда, ах комунягите, дран-дрън още два акорда… С такива парчета някои кариера направиха. И като стана дума за семки, все си мисля, че някои от заподозрените ще се престрашат и ще си купят няколко пликчета, че то без семки за какво ти е диван със златоткана дамаска и тайлетна чиния „Версаче“? Което всъщност е истикият проблем. Присъствието на подобни екземпляри в политиката и властта. Гърневски не прави добра услуга на Борисов с речника и патоса на политкомисар – син, червен – все едно, защото връща дискусията до нивото на 50-те години и Априлския пленум. И медиите с подоба риторика не му правят добра услуга.
В публичното пространство се разгарят страсти, но се пропускат важни неща.
Оставката в сегашната ситуация не е плод на морал, а опит за измъкване. Човек с морал не върши нещата, заради които се налагат оставки, а в други страни – разследвания и съдебни процеси. Нашите големци стават морални, когато ги хванат. Нали помните онзи съвет на майката към дъщерята в деня на сватбата: „И чедо, на калъп да те хванат, няма да признаваш!“ В холивудските филми когато съпругът се върне неочаквано и свари жена си с друга, тя заявява на мига: „Мили, не е това, което си мислиш. Мога да ти обясня…“.
Холивудската актриса Фелисити Хофман (героиня в „Отчаяни съпруги“) заяви по повод съдебния процес срещу нея, че е платила, за да гарантира приема на дъщеря си в престижен университет: „Предадох дъщеря си. Дълбоко съжалявам“. Бе очевидно, че се разкайва и страда заради постъпката си.
Ще чуем ли някога подобни думи от наш политик? Ще доживеем ли да видим, че някой преживява катарзис? Че плаща цената за наглостта и алчността си? Вместо това Цветанов демонстрира истинско дисоциативно разстройство на идентичността: не е морален да остане в парламента, но е морален да командва в партията. И скочи срещу Фандъкова, която изрази несъгласие с подобно поведение.
„Осветените“ ни пробутват тезата: нека първо съответните институции и органи да се произнесат. Така било редно. Не, беше редно да не вършите свинщини. Сега „призовавате“ тези, които сте назначили с презумпцията, че ще ви потрябват един ден да ви проверят. Денят дойде и очаквате те да се отблагодарят като „изперат“ имиджа ви.
Не казват обаче, защо след като Борисов е вдигнал летвата и наложил висок стандарт, защо те минават отдолу или заобикалят, подсмивайки се зад гърба му. Много от тях дори ползват името му за лични облаги, сделки и рекет. Когато стане напечено, веднага викат Гърневски или Тома Биков с „пълзящия преврат“. Не, бе, хора, просто ви лъсна задника.
Не е вярно и твърдението, че „набедените“ доброволно подавали оставка. Било морален акта. Морален акт е да не си в лайната на корупцията. Оказал си се там по собствено желание. Напускането е по принуда. От Борисов, от обстоятелства, които не знаем, а най-вече от страх да не „светнат“ в нови разкрития. Борисов със сигурност е бесен, защото случайници, оказали се в политиката, благодарение на него, сега рушат изградената от него крепост ГЕРБ. Винаги е опасно да се довериш на хора ез ниво. За тях политиката е като вълшебната лампа на Аладин – потъркаш я, излиза джинът и ти изпълнява прищявките. Кеф. Тези типове са убедени, че им се полага всичко – от пачките и къщите, до медийното обслужване. Защото са специални, умни, хитри и заслужено заемат високи постове. Нарцисизъм от най-примитивен вид.
За тях са светлото настояще и бъдеще, а за останалите – кочина. Дори българинът няма да търпи това до безкрай.
Няколко думи за жертвите. В сегашната ситуация се наблюдават два вида: фалшиви и истински. Фалшивите са разбогателите нахалници, които били несправедливо набедени от вътрешни врагове, руски интереси, олигарси, американски служби, БСП, соросоиди, президента, Лозан Панов, олигарси и пр. Истината е, че ако все пак са жертви, са такива на своята алчност и простотия. Защото са лошо възпитани, носят кофти гени и отказват да се цивилизоват.
Истинските жертви са избирателите, съпартийците им и всички, които понасят последствията от тяхното инфантилно присъствие в политиката. Отнася се за ГЕРБ, БСП, ДПС – особено ДПС, – патриоти и тям подобни. Прав е Любомир Левчев – бездарието е фашизъм. Затова преследват всеки, който им го каже.
Лошата новина е, че нито Борисов може да ги спаси, нито Бузлуджа с петолъчката, нито потурите и калпаците по празници, тяхната прокуратура, техните тайни служби и техните свински медии. Хленченията и заплахите, че ще съдят всички, които петнят просто страх. Подмокрили са се. Добро име не са имали никога, затова няма как да бъде опетнено. Но ги чака възмездие. Интуитивно усещат това.
Добрата новина… Има и такава. Наближават избори. Да отидат при протестиращите, насилените и ограбени възрастни хора по селата, получаващите мизерни заплати и пенсии и да им обяснят как с пот на челото са изкарали милионите си. И хората като ги разберат – да се прегърнат като братя. Ще е истинско потапяне в народната любов. Цяло море от любов.
Борис Петков
