Дарина Сарелска публикува във Фейсбук страницата си позиция за напускането на Васил Иванов, което той обясни с цензурата, която му налагала директорката на „Новини и актуални предавания“ в Нова тв. Публикуваме го без редакторска намеса:
Давам си сметка, че развенчавам един образ, който за публиката е символ на смела журналистика. И да, имам вина, че не го направих по-рано. И аз първоначално бях респектирана от миналото на човека Васил и си затворих очите за настоящето. Поне едното. Защото Васил има своите качества като репортер и вярвах, че можем да работим при спазването на професионални стандарти, с ясни и открити процедури, по правилата на журналистическата професия. Сгреших и за това нося отговорност. Страшното е, и затова трябва да се говори, че в професията ни има много фигури, които са журналисти „отвън“, но отвътре са развалина от зависимости. Това е подмяна, която отблъсква останалите журналисти, а мен ме изцапа. Няма как да имаме претенции да посочваме кривиците навън, без да погледнем гредата в собственото си око.
Сега по същество. Не съм спирала разследвания на Васил Иванов. Той имаше проблем с редакционната процедура- решенията се вземат на открито обсъждане, с ясни участници- Генка Шикерова, Васил Иванов, Марин Николов, техния сътрудник, продуцента, ангажиран с предаването – Марина Цекова-Ненчева, и аз.
Да, имала съм съмнения в журналистическия морал на Васил. Не мога да ги докажа, затова не съм пристъпила към други действия. Въпреки цялото уважение на всички ни към неговите постижения в миналото, професионалните ни разминавания са идвали от различия за начина на работа – събиране на факти, документи, позиции, даване на възможност за отговор на всички засегнати страни, преценка на предложените теми според актуалност и обществена значимост. В част от тези задължителни журналистически процеси с Васил говорехме буквално на различни езици – аз наричам подготовката за разследване “събиране и проверка на информация”, той го наричаше “ушиване”. За някои случаи казваше от самото начало, че идва с готов, „ушит” материал.
Лъжа е, че негови разследвания са спирани под външно влияние. Част от предлаганите теми не са били одобрявани. Една от отказаните теми например беше предложение за разследване срещу кмет, в което данните бяха подготвени и предоставени наготово отвън – СРС-та, записи, изнесени по явно незаконен начин и предоставени в съответната папка.
Такива папки отказвах. Защото вярвам, че едно журналистическо разследване трябва да е инициирано от журналиста, а не медията да е просто пощенска кутия. Да реша дали една тема да мине или не, как да се разработи и достатъчно издържана журналистически ли е, е част от работата ми като ръководител на новинарския отдел.
Продуцентът, който в последните месеци работеше с Васил може да взима същите решения. И това е нормален процес в журналистическата професия, а не цензура. А цензурата е много сериозен и чувствителен проблем и аз се отнасям сериозно към него. Затова не приемам така да се обезценява темата.
Да кажем какво е цензура – намеса на друга власт в медиите, които по дефиниця са независими. За да упражня цензура на свой колега, значи някой от властта да се обади и да поиска нещо да не се излъчи. Никога аз не съм получавала обаждания за разследвания на Васил. Във вземането на решения за негови разследвания, разбира се, съм участвала. Това работя.
Лъжа е, че съм разговаряла с обекти на разследвания на Васил. Никога, нито по телефона, нито в жив контакт, съм обсъждала професионални теми със засегнати лица. Случаят, за който Васил твърди, че има намеса от моя страна, е за кмета на Неделино. Човек, с когото не съм говорила никога никога- нито по телефона, нито на живо. Разследването за кмета бе излъчено 37 пъти в рамките на една година във всички актуални предавания на Нова тв, за които аз отговарям. А как „свободният журналист“ борави толкова фриволно с информация от службите, и я изопачава, е друг въпрос, който ще обсъдя с него в съда. Ще съдя Васил Иванов за клевета, че е цензуриран от мен. Това е лъжа, която петни името ми. Има факти, които опровергават и друга неистина. След местните избри 2015та година под мое ръководство по Нова Телевизия са излъчени разследвания за злоупотреби в община Девня на Васил Иванов, разследване за цената на спирките в Столична община на Марин Николов, както и разследване за приюта за бездомни кучета, отново в София, пак на Марин. Разбира се, като във всяко активно мероприятие, и в това има малко истина.
Истината е, че и аз като всеки човек, имам роднини. Братът на мъжа, с когото живея, беше избран за депутат от ГЕРБ в 44 НС, а преди това беше областен управител на гр. Смолян. Никога не съм правила професионални компромиси заради брата на мъжа ми и той не е искал това от мен. Но да, аз имам девер, имам роднини и приятели. Васил има кум в лицето на бивш главен секретар на МВР.
Аз репортажи за девера си не съм правила, не са ми предлагани, не съм спирала. Васил за кума си, когото нарича брат – да. Това е въпрос на професионални стандарти. И това ясно очертава разликата между нас. Атаката на Васил въвлече и други колеги покрай записаните от него лични разговори- нерегламентирано, в нарушение на всякави етични, колегиални, професионални, да не говорим за законови норми. Това също описва разликите в нашите стандарти. Надявам се с колегите да продължим работа, както досега, а историята с Васил да намери своя правилен прочит – и в гилдията, и от публиката.
