Има 254 българи столетници, най-много са в София и Пазарджик.
Мит е, че българите са нацията на столетниците и че най-много са в Родопите. В Европа сме предпоследни – след нас е само Литва.
Хората на 100 и повече години у нас са 254-ма към декември 2016 г. Най-много са като абсолютно число в София, но това е, защото в столицата има най-много жители. От другите области на първо място е Пазарджик, а най-малко са столетниците във Видин. Това съобщи генетикът Любомир Балабански на форум “Дълголетие”, чието второ поред издание се проведе в София.
Младият учен работи по проект за генетична банка на българския столетник. За целта ще се анализира ДНК на участниците в изследването и данните ще бъдат съпоставени с резултатите от подробна анкета за начина им на живот.
От разговорите досега се очертават междинни изводи, че въпреки убеждението за решаващата роля на храненето не се установява специфична диета на столетника. Не се очертава връзка между вегетарианството и здравето и дълголетието.
Най-често хората разказвали, че са се хранили с “каквото има”, но като цяло не са преяждали. Повечето не са пушили, не са прекалявали с алкохол и почти всички са работили и са физически активни цял живот.
Над 50% си обясняват своето дълголетие със спокойния живот, който са водили, въпреки че са от поколението, преживяло две световни войни. Много от тях почти никога не са пили лекарства. Това, което обединява в най-голяма степен столетниците, е, че имат в рода си дълголетници. Затова и е толкова голям интересът към гените им и дали има специфични протективни фактори, които човек получава от родителите си.
До момента изследването на генома на един човек струва около $ 1000 и не се прави у нас, а в лаборатории в чужбина, но в бъдеще ще става все по-достъпно. Очаква се това да промени медицината и да я трансформира от лечебна в профилактична. Защото дълголетието губи от своя смисъл, ако човек е в плен на тежки болести, немощен и с влошено ментално здраве.
Очаква се с удължаването на продължителността на живота след 50 години вече 1 от всеки 4-ма да е във възраст над 65 г. За да се чувстват обаче комфортно, трябва да си е създал среда и условия на живот, които най-пълно отговарят на неговите индивидуални особености, метаболизъм, нагласи.
Американският учен проф. Лесли Мартин, която над 20 г. е част от най-мащабното проучване за дълголетието, изтъкна, че не е от решаващо значение към каква диета и вид физическа активност се придържа човек, а да запази умереност в храненето, интерес към работата си, да общува често и всеки ден да спортува.
Източник: 24 часа
