Проблемът с ромите е проблем за оцеляването на нацията, но никой не иска да се заеме с него.

Журналистът Кеворк Кеворкян е извършил престъпление в няколко статии и телевизионно предаване с речта си срещу роми, за което Софийската апелативна прокуратура разпорежда да бъде разследван. За това ни информира надлежно Българският хелзингски комитет (БХК). Преписката е образувана по жалба на журналиста от „Дневник“ Спас Спасов от 2012 г., към която се е присъединила и журналистката Кремена Будинова.
Двамата жалбодатели са представлявани от адвокат Маргарита Илиева, директорка на Правната програма на БХК. Основание за жалбата на Будинова и Спасов са публикации и авторски телевизионни предавания на Кеворкян: статии, озаглавени, съответно, „Боклуци“, „Левски, Йото и циганите“ и „Циганското нахалство“; и два броя на предаването „Всяка неделя“, излъчени на живо в ефира на „Нова телевизия“.

Какво е престъплението на Кеворк?

Че изригна гневно по повод разпространена в социалните мрежи снимка на трима натопорчени роми, които са в поза „припикаване“ на потретите на Левски, цар Борис Покръстителя, Стефан Стамболов, Кирил и Методий и др. Тези човешки изчадия не само се гаврят с български светини, но и се снимат, за да ни набутат в лицето гнусната си провокация. (Виж снимката)
„В статията си Кеворкян ги нарича „цигански животни“, пише за обявена от „тях“ срещу „нас“ „война“ и „гнусна касапница“; представя ги като заплаха за „българското“, която трябва да бъде наказвана от властите; нарича равните права на ромите „далавера“, която застрашавала правата на българите; твърди за заговор на ромите срещу българите; че младежите от снимката били добре облечени, защото българите се грижели за тях в собствен ущърб; стигматизира ромите като сексуални насилници, твърдяната липса на репресия срещу които била „овчедушие“. Кеворкян представя ромите като подчовеци и в следващите си статии и предаванията“, пише с майчинска грижа към ромите Българският хелзингски комитет (БХК). Колко е „български“ е ясно отдавна и това е друг въпрос, но в случая да защитаваш тези тримата от снимката, означава, че слизаш на тяхното ниво – че ти самият, ерго БХК, може да застанеш в тази поза.

Върху кои е извършено престъплението?

В статията си „Циганското нахалство“ Кеворкян пише: „Снимката с циганите от Добрич, тези безподобно арогантни осквернители, несъмнено е едно от най-големите предизвикателства на Прехода. Тя не е нещо случайно – тя е директен юмрук в лицето ви… Единият от получовеците обругава сексуално Вярата, другият се плези на Историята, а третият директно ни сочи, че не сме дорасли за никаква свобода – затова и държи Апостолът на Свободата с главата надолу и всеки момент ще го запрати в пода.
Историческите личности не са взети произволно – те са подбрани внимателно, идеята е да се удари фундамента на Българското… Тези диваци ви казват едно: През кура ни са българите и българското.“
Някой да не е съгласен с Кеворкян? Да, тези, които сега ще го подпукат за свободомислието да ни кара да се чувстваме българи, само че унизени и изнасилени от едни „диваци“, вероятно не мислят така. Или им плащат да не мислят така.
Статията му провокира „ромозащитниците“ и те изпратиха преди 4 години сигнал до главния прокурор. Кеворкян не им остана длъжен и написа нова – „Левски, Йото и циганите“. „За мен вече е вън от съмнение, че тия животни искат да се почувстваме – всички ние! – като боклуци, като хора, за които историята нищо не означава.
Дори сега, когато казвам това, се чувствам омерзен и унизен от тия идиоти, от тия получовеци… Сметката е направена обаче добре: българската рая ще мълчи и дори няма да шукне. Ще си кротува, както винаги. Подстрекателите на ония животни са били убедени в това, и познаха. Веднага ще се явят и дежурните адвокати, както се случва след всяка гавра с българското. Така стана и сега – замрънкаха разни учителки, психоложки и не знам какви си други мушички..“

Кеворк е гневен, както би трябвало да бъдем всички ние.
Не пести ни думи, ни прилагателни.
Както никой друг той има смелостта да назове проблема директно.
Да бие камбаната.
И да обвинява за мълчанието, за спотайването, за замитането под килима на проблема с ромите.
А проблемът с ромите е проблем за оцеляването на нацията. Той е толкова страшен, че никой политик не иска дори да се докосне до него, защото всички знаят, че оставяме след себе си едно поколение, което ще бъде буквално пометено от нашествието на необразовани, несоциализирани, агресивни същества, за които днес ние щедро плашаме да се възпроизвеждат колкото се може повече.

Как реагира прокуратурата?

Районната и градската прокуратура отказаха тогава да образуват досъдебно производство срещу Кеворкян по повод тези статии, защото според тях той не цели да подбужда към дискриминация, а е изразил „гражданска и журналистическа позиция“, както и защото няма данни за хора, които да са предприели действия на насилие, омраза или дискриминация срещу роми заради публикациите му.
И това е факт. Ние си мълчим, държавата се спотайва, социалните служби наливат пари, за да раждат ромките на по 10-12 години и на 40 вече да са прабаби с по 20-25 отрочета, за които насилието е като просията. Затова и всеки ден сме свидетели на брутално ромско насилие върху български граждани, „циганското иго е направо непоносимо в стотици населени места“, което обаче не само не предизвиква гнева на БХК, напротив – ромският гнет върху нас е приет с геройско „овчедушие“ от защитниците на правата на малцинства.

Вероятно така мисли и прокурор Людмил Коюмджиев от апелативната прокуратура, който отменя постановленията на колегите си, защото ги намира за „необосновани и незаконосъобразни“.
Според Коюмджиев има данни за извършено от Кеворкян престъпление по чл. 162 от Наказателния кодекс – проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност чрез слово, печат или други средства за масова информация. Прокурорът отчита и общественото положение на Кеворкян като известен журналист, както и че речта му е разпространена до широк кръг хора.

Къде е агресията?

Бих попитала г-н Коюмджиев – тази снимка не е е ли доказателство за израз на омраза, тя не предизвиква ли желание за физическо насилие върху тези, които извършват насилие върху национални светини?

Прокурор Коюмджиев определя изявленията на Кеворкян като „враждебно изказване“ спрямо ромите, което е провокирало и насърчило отрицателни обществени нагласи, което се виждало от коментарите под статиите му. Значи Кеворкян трябва да отговаря и за коментарите под статиите му, много често неоснователно язвителни спрямо личността му. Ще поправя обаче г-н Коюмджиев – не статиите на Кеворкян провокират обществени нагласи спрямо ромите, а поведението и агресията на ромите! Съгласно прокурорското постановление свободата на изразяване на журналиста е неотносима, „тъй като с поведението му са засегнати и нарушени други права, а именно правото на защита срещу дискриминация като приоритетно право“.
А тези тримцата от снимката не засягат ли нашите права, не извършват ли дискриминация срещу българщината? И не е ли приоритетно право на всеки български гражданин да защитава своя род, отечество, история? Какво направи досега прокуратурата, за да създаде у българските граждани усещането, че който подкопава тези темели на нацията, ще бъде подведен под отговорност?

Кой кого защитава? 

В постановлението на Коюмджиев е цитирана и трайната практика на Европейския съд по правата на човека, според която речта на омразата не може да се ползва от защита по член 10 от Европейската конвенция за правата на човека – свобода на изразяването на мнение. Според апелативния прокурор, речта на Кеворкян не е информативна и не дава информация за конкретна обществено укорима постъпка на определени хора, а провокира вражда или омраза към ромския етнос. Позволявам си да отбележа, че това  не е вярно, защото статиите на Кеворкян са по конкретни поводи и визират конкретни „ обществено укорими постъпки“ на конкретни роми.
Колкото до Европейска конвенция, подписана през 1950 г. – тя влиза в сила през 1953 г. за страните-учредителки на Съвета на Европа и създава неотменими права и свободи за всички и задължава държавите, присъединили се към нея, да гарантират тези права на всеки човек, който е под тяхна юрисдикция. И аз питам – защо в случая не се защитават нашите права, които са нарушени от действията на тримата, изтипосали се на снимката?

Прокурор Коюмджиев обаче не се интересува от „нашите права“, а от публикациите на журналиста и затова е разпоредил Софийската районна прокуратура да извърши пълна проверка на неговите дописки, които трябва да се съберат по официалния ред ; да се изиска информация на какво – договорно или друго – основание материалите са публикувани от съответните медии; да се вземат обяснения от всички хора, подали сигнали за тези публикации, и да се изпълнят допълнителните предписани проверовъчни действия.

„Постановлението на прокурор Коюмджиев е един от малкото адекватни актове на прокуратурата по случаи на расистка реч на омразата“, казва защитникът на БХК адвокат Маргарита Илиева.

Къде са ни правата?

А не ли е „расистка реч на омразата“ да набуташ среден пръст в устата на Левски? Адвокат Илиева изразява надежда прокурорът да продължи така работата си в „системата, която се отличава повече с институционален расизъм, отколкото с интелектуална честност по отношение на престъпленията от омраза“.
Всъщност към какво ни призовават прокурорът Коюмджиев и адвокат Илиева – да пазим циганите, а Левски – кучетата го яли! И с интелектуална честност къде да търсим расизма – в статиите на Кеворкян, или в изстъпленията на ромите, които за два лева убиват и изнасилват? Позата на единия храбрец не е ли демонстративно насилие, което Европейската конвенция не допуска? И защо смелостта на един журналист да заяви позицията си е престъпление за прокуратурата, а не е престъпление посегателството върху националната същност, което журналистът коментира?

Да мълчим и са се спотайвеме или да крещим?

„Позорните снимки от Добрич трябва да се уголемят в гигантски размер – и да се поставят в парламента, да висят там, докато един ден не бъде поне укротен циганският гнет. Но няма да се случи – понеже това е една урочасана сграда, много фалш има в основите й, а и девизът, който я украсява, също е фалшив – че кога там е имало и незначителен повей на смислено съединение? Никога. Няма и да има.“

Тъжно е, но Кеворк отново е прав!
Затова ще бъде съден! Докато всички се спотайваме.

Валерия Велева, „Епицентър“.