„Когато над всички нас се спусне ранният мрак на есента, единствените неща, които ще имат значение, са малките жестове – топла стая, току-що изпечен сладкиш, нежна прегръдка, покана за разговор, едничка роза.“ – Дженс Солтенберг
Избрах този цитат, защото само с него мога да опиша магията на вчерашната нощ. Из топлата стая с нежни цветове, се носеше аромат на рози. Там се бяха събрали поети, журналисти и любители на поезията, за да изпратят лятото с поезия.
За четвърта поредна година поетесата Мариела Русева организира събитието „Да изпратим лятото с поезия“. Тази година то се проведе в Център „Румелина“ – Култура, Изкуство, Психология, който наскоро направи една година.
„Реших да направя събитието по това време, защото го свързвам с 1 октомври – денят на музиката и поезията и мъдростта.“, сподели варненската поетеса за Novinite.EU
За първи път бях гост на това събитие и трябва да призная, че останах наистина впечатлена. Чувствах се като част от нещо голямо. Бях щастлива, че имах честта да се запозная с хора, които се занимават с изкуство от толкова години.
А те всички бяха интересни по свой собствен начин, повечето от тях освен с поезия се занимаваха и с друг вид изкуство – музика, рисуване, пеене…
Освен с чара си, Мариела Русева ме грабна със своя ентусиазъм, професионализъм и умение да предразполага хората.
Програмата, която беше подготвила също беше интересна, всеки от присъстващите – поет или любител на поезията трябваше да прочете стихотворение или разказ, с който да се сбогува с лятото и да посрещне топлата есен. Но преди да премине към четенето, първо трябваше да се разкаже за себе си и за своите постижения.
„Обичам, когато хората идват в Център „Румелина“ да споделят за своите постижения и за това, което им предстои, защото всяка една малка крачка е част от нещо голямо!“
Може би бяхме стигнали до средата, когато влезе възрастен мъж с черна шапка. Веднага ми привлече вниманието и съвсем скоро разбрах защо. Наричаха го мистър Хеми. Неговата артистичност беше толкова завладяваща, той четеше с такава жар, че и най-големия противник на поезията би поспрял да го послуша!
Той не просто ме вдъхнови, той ме върна години назад, когато бях онова замечтано дете, вярващо, че животът е една магия.
След като всички разказахме нещо за себе си и прочетохме произведенията си, дойде времето за томболата.
В началото на вечерта всеки гост, трябваше да запише името си на листче, което най-младият талант сред нас поставяше в кутия.
„Когато създавах центъра, мислех за всички онези млади творци, които имат нужда от сцена за изява. Чрез томболата в края на вечерта аз давам поле за изява на всички талантливи хора. Печелившият ще има възможността да представи своето творчество другият месец. Победителят ще бъде изтеглен от ръцете на една млада художничка – Славена, защото исках ръчичката, която бръкне в кутията, да бъде също на талантлив човек.“
„Вечер на творчеството на…“ ще бъде другият месец, когато поетесата Мариела Русева ще ни представи своето дългогодишно пътуване в света на поезията.
Както всяко събитие и „Да изпратим лятото с поезия“ имаше посвещение.
„Посвещавам тази вечер на Стефан Бонев, който беше мой приятел, мой партньор в много професионални начинания и човек, чието слово продължава да ме вдъхновява.“
Както може би знаете Стефан Бонев почина неочаквано в началото на лятото, а причината за смъртта му е все още неизвестна.
Освен писател, той е и съавтор, заедно с Мариела Русева на конкурса „Недоизречено…“, като именно той е създателят на уникалната матрица, която може да се попълни като поезия и проза.
„Тази година ще се състои деветото издание на „Недоизречено…“ така ще запазим част от творчеството на един велик човек“!
УСЕЩАНЕ
Аз съм твоето усещане сега
за дъжда – последни капки летни,
за палитрата на цветната дъга
в облаците разтопена неусетно.
Аз съм точно онзи аромат
на парфюм със нотка еротична,
провокиращ чувство непознато
на вълнение и мисли неприлични.
Аз съм виното във чаша от кристал
с дъх на най-горчивата череша,
в нови бъчви тихо отлежало,
ала с буен нрав и кръв гореща.
Аз сега съм тук, на теб се случвам
и излъчвам, давам, без насреща
да очаквам нещо да получа.
Хубаво е да съм ти усещане.
Мариела Русева
Автор: Габриела Димитрова