Преди време, не много отдавна, срещите бяха доста просто нещо. Запознаваш се с един човек, уговаряте се да излизате, след това нещата се развиват от само себе си.

Беше много по-трудно да си избереш дрехи или място за срещата, отколкото самото преживяване. Спомням си през лятото на 2010 година, когато една приятелка имаше среща с едно момче от 12 клас в нашето училище.

Прекара 4 дни в търсене на подходящата рокля, докато накрая не се появи по кецове и анцуг. Искаше да добие спортна визия, защото чула, че той е спортист. Всички от нашата група чакахме тя да се върне, за да разказва:

– Много хубава среща, бяхме на стадиона и гледахме звездите! – каза тя няколко часа след срещата, когато отново беше обула леопардовия клин, който обикновено не сваляше.

Тогава си казах, че няма нищо по-хубаво от първата среща. До сега, когато тя се превърна в нещо ужасно.

Днешната среща е преди всичко тест: към теб като личност, поведение и цели в живота.

Към мнението ти за глобални проблеми, бързото ти ориентиране в променящия се свят и нуждата да се самоопределящ с термини, които са част от ежедневието. Първо вече се запознаваш в различни приложения: те определят местоположението, интересите и вижданията ти за живота.

Дават пряка връзка към различни социални мрежи, в които имаш профил, където другият човек може да довърши анализа си за теб. Местоположението вече е от култово значение за новото поколение срещи – всичко над 4 километра се възприема за далече и не води към интерес.

Липсата на профили към социални мрежи е показател, че не си социален и нямаш приятели.

А колкото по социално-политически са възгледите ти, толкова по-добри шансове имаш за сериозна връзка. В началото на май имах една среща от приложение. Не обърнах внимание на въпроса: Какво смяташ за новото поколение таблети с невидима защита или пък на този за вредата от навлизането на безжичен интернет.

Дори учтивата забележка, че не ползвам Pinterest, задминах като табела с ограничение на иначе ограничената ми скорост. Вярвах, че може би интернет променя комуникацията и трябва да дам шанс за среща на живо. Това се оказа пълен провал: за два часа не казах повече от ‘‘мхм‘‘-а се страхувам, че каквото и да бях казал, щеше да прозвучи тъпо.

Темите за кибер обществото, чата в Instagram, вграждането на wifi в хладилници и наличието на нова игра, която ти позволява да управляваш света, не бяха от топ темите за срещи. Някъде между дискутирането на биографията на Марк Зукърбърг и ново приложение, което ти дава възможност да откриеш сродната си душа в целия свят само по ключова дума, мисля че припаднах.

Свестих се по-късно, когато се дискутираше колко туитвания е направила Тейлър Суифт. Точно, когато си помислих, че моите мъки са към края си, започна филмът, които бяхме платили предварително. Това беше може би единственият бегъл спомен от срещите преди години – ходенето на кино.

Там обаче виртуалната атака не спря:Сега искам да направиш новия тест: кажи 5 силни твой страни, както и 5 слаби. След това начините, по които ще ги решиш. Този тест бил известен като въпросника на Goodman. Мисля, че тук вече със сигурност повърнах. Не помня.

Симулирах fake call, една от модерните опции на телефона си, за която силно му благодаря и напуснах преди наистина да се свърши с мен. Да, може би срещите няма как да са като едно време и хората да си говорят за филми, музика и детство, но не смятам, че можеш да опознаеш един човек според профила му в социалните мрежи.

Или пък да прекараш два часа с някой и да не вдигнеш главата си от messenger. Повече ми харесваше лицемерието на миналото: когато се опитвахме да се харесаме на първата среща, да – може би бяхме фалшиви. Но поне правехме опити.

Сега сякаш излизаше с Матрицата в някакъв странен свят, където туитването е въпрос на гледна точка, а приложенията са новите дискотеки.

Или пък сигурно всичко е въпрос на късмет, който ще те събере с човека, с когото ще изградите една нова социална мрежа – само че този път истинска!

Автор: Костадин Костов

Източник: iwoman.bg