Д-р Илиян Илиев е завършил Медицинска академия – София през 1984 г. От 1989 г. работи като коремен хирург във ВМА, където в момента е началник на отделение по хирургия. Специализирал е в Англия и в Германия.

– Напоследък все по-често възрастни хора страдат от хернии, каква е причината за това?

– Проучване не е правено, но и моите наблюдения потвърждават това. Цял живот българинът блъска, тича, работи и малко обръща внимание на здравето си. Но когато се пенсионира, се сеща, че има болежки, които са отстраними, и тръгва по доктори.

– От какво се предизвикват херниите?

– Две са големите групи етиологични причини – вродени и придобити. При първите говорим за вродена слабост на съединителната тъкан, която е отговорна за крепежа на структурите в организма и системите на човешкото тяло. Такава има при около 25-30 на сто от хората и тя се проявява в хернии, дюстабан, разширени вени и хемороиди. Втората група причини възниква при повишено вътрекоремно налягане, което е вследствие на претоварване, тежка физическа работа, активно спортуване. Тогава обикновено коремната стена не издържа, появява се отвор, през който пролабират чревни органи и вече се получава класическата херния, за която няма консервативно лечение.

– В кои специфични части на тялото най-често се образуват хернии?

– Най-често – в слабинната област (ингвинални хернии), по срединната линия, има още диафрагмални, вътрешни, следоперативни хернии.

– В какъв смисъл следоперативни?

– Повечето пациенти, които идват с т. нар. следоперативни хернии, са претърпели някакви операции преди това. Например премахване на жлъчка, тумор или други травми. И в един момент, когато са претоварили отново организма или са били недобре зашити, се получава херния на мястото на оперативния разрез.

– Кой вид хернии са най-опасни?

– Така наречените заклещени хернии. Т.е. в един момент в херниалния сак влиза някакво съдържимо от коремната кухина – дали черво или друг орган. При жените може да е яйчник, апендикс и т.н. И когато се заклещи, се образува неприятна клинична картина. Налага се пациентът спешно да бъде опериран. До два часа, два часа и половина трябва да се направи опит да се репонират тези неща. Иначе става некроза, перитонит и се стига до фатален край за болния.

– Какво се прави, ако при операция се открие засегнат от гангрена участък?

– Некротичен или гангренозен значи загинал участък. Това е най-тежкото усложнение, защото обикновено завършва с летален край. Трябва да се отвори, да се резецира до здраво. Операцията става много тежка.

– Някои хора се страхуват от операция. Какви усложнения могат да се получат, ако човек отлага такава интервенция?

– Ами заклещването е най-опасното усложнение. Защото всеки си мисли: “точно на мен ли ще се случи”. А статистиката показва, че около 20-25 на сто от херниите се заклещват. Никой не е застрахован. И затова човек колкото по-рано се оперира, толкова е по-добре. Понеже резултатите при планова операция са много добри, почти без рецидиви. Не са малко хората, които дълги години влачат херния, както се казва “до коляното”. Такива пациенти обикновено имат неописуем страх от упойката и си внушават, че няма да се събудят след операцията. А съвременната анестезия е напреднала много. Има доста модерни методи на упойка, които са безвредни, не натоварват всички органи и системи. Нашите анестезиолози са опитни. Така че страхът от упойка е безсмислен.

– За какви пациенти операцията от херния е рискова?

– За хора с редица придружаващи заболявания – сърдечни оплаквания, болни с цироза на черния дроб, такива, които приемат антикоагуланти. Към подобни пациенти се пристъпва много деликатно. Подготвят се за операция 2-3-4-5 дни. Има си схема, по която се работи.

– А има ли хора, които въобще не бива да се оперират и трябва да си носят хернията до края на живота?

– Има. Това са болни в крайно тежки стадии на сърдечна недостатъчност (III, IV). Такъв пациент не би понесъл упойката, камо ли да извършиш някаква оперативна травма. Затова на тези хора им се препоръчва да носят колани, да спазват щадящ режим, постелен повече, да не вдигат тежко, да не се напъват, да не допускат запек, кашлица. Защото всяко едно такова напрежение на коремната стена може да доведе до заклещване.

– Но тези колани или бандажи, както им казват, не лекуват.

– Точно така. Това наистина е много важно. Бандажът не лекува. Аз не ги препоръчвам дори на хора, които подлежат на операция, понеже образуват сраствания.

– Правят ли се ендоскопски операции на хернии?

– Правят се, но при строги индикации. Незаменими са например при срединните хернии. Но при малки ингвинални хернии за предпочитане е класическият метод.

– Една операция от херния по класическия метод изцяло ли се поема от НЗОК?

– Да. Трудът на хирурга, обслужването, грижите в клиниката, превръзките, консумативите, които са банални – игли, конци и т.н., се поемат от Касата. Обаче когато се наложи да се сложи платно, да се укрепи с чужда тъкан, пациентът си заплаща платното.

– Може ли да се получи алергия към такова платно?

– Може. Това, между другото, е дискутабилният въпрос. Защото при всички случаи той е решен еднозначно по отношение на здравината. В смисъл, че с платно става по-здраво и по-добре. Но 2-3 процента от пациентите развиват алергия към платното и го отхвърлят. Няма специфични изследвания, които да посочат при кой пациент ще има отхвърляне и при кой – приемане. И тук вече е тънкостта и опитността на хирурга да прецени кога да поеме риска, като обясни на болния, че е добре да се сложи платно, но може да бъде и отхвърлено.

– Какви предпазни мерки трябва да вземат хората, за да се избегнат рецидиви?

– Първото нещо – при самата поява на херния светва червената лампичка, че в този организъм има слабост на съединителната тъкан. Такъв човек не е за тежък физически труд. Трябва да се щади. Това не означава да лежи само на кревата, но да не вдига тежко, да се храни редовно, да не допуска запек, кашлица. И при най-малкото съмнение – да отива на консултация при хирург.

– Правят ли се контролни прегледи, след като човек вече е претърпял операция?

– По Каса пациентът задължително има право на два прегледа в рамките на един месец след операцията.

– А по-късно?

– Само при нужда.