Косите са негова запазена марка – силно изрусените и вчесани назад коси. Може би Вилдерс иска да заприлича на типичния рус холандец и да прикрие наследството от майка си, която произхожда от Индонезия?

Дългогодишният шеф на десните либерали Фриц Болкенстайн бе човекът, който през 1990 година привлече във фракцията младия Герт Вилдерс и стана негов политически ментор. Навремето Вилдерс бе експерт в сферата на социалното осигуряване. Още като млад той обикаля Близкия изток и се възхищава от Израел. Преди две години беше разкрито, че е получавал пари от радикалната произраелска организация на американския политически активист Дейвид Хоровиц. Фриц Болкенстайн беше първият представител на политическия център, който през 1990-те години разчупи определени табута в холандското общество. Той предупреждаваше за опасността от ислямизиране, обявяваше интеграционната политика за неефективна и осъждаше господстващия „културен релативизъм“.

Известният либерал се профилира като противник на мултикултурното общество и по този начин отвори широко вратите за Пим Фортейн, който за кратко време промени политическата ситуация в страната. Бившият марксист Фортейн шокира обществото със своята ексцентричност и се превърна в звезда на различни ток шоута. Той наричаше исляма „една назадничава култура“, настояваше за прекратяване на миграцията и се бунтуваше срещу културата на консенсуса.

Предвестник на популизма

Една седмица преди парламентарните избори през 2002 година войнстващ защитник на животните застреля Пим Фортейн. С неговата смърт са отвори пространство в десния политически спектър, което постепенно бе заето от Вилдерс. Критиката срещу исляма се превърна в господстваща тема в холандската политика. През 2004 година активистът Тео ван Гог разбуни духовете с филма си „Submission“, в който прожектира строфи от Корана върху голи женски тела, за да бичува подтисничеството на жената в ислямската религия.

Фракцията на десните популисти в Европарламента, сред които Вилдерс, Марин Льо Пен, Матео Салвини и др.

Малко по-късно Тео ван Гог беше застрелян на улицата от един марокански ислямист. Появиха се и заплахи за живота на Вилдерс. Оттогава насам той живее под постоянна полицейска охрана и държи в тайна своите постоянно сменящи се адреси. Неговият биограф Майндерт Фенема смята, че това е била причината за радикализирането на Герт Вилдерс.

„Той беше принуден да мине в нелегалност и оттогава насам е под охрана. Неговата омраза срещу политическия елит възникна, защото като жертва на ислямския терор, той изпита на гърба си неправилната реакция на този елит и на съпартийците си“, казва той. С всичките си изяви Вилдерс систематично продължава да провокира. През 2008 година той показа във филма си „Fitna“ строфи от Корана на фона на ислямистко насилие.

През пролетта на тази година Вилдерс подкрепи референдума срещу договора за асоцииране на Украйна към ЕС, въпреки че в плебисцита взеха участие само 32 процента от избирателите. Всъщност референдумът беше насочен срещу премиера Марк Рюте и срещу Европа. Оттогава насам Герт Вилдерс се радва на растяща популярност. Той публикува в Туитър хвалебствия за успехите на десните популисти по цял свят – от Марин Льо Пен та до Доналд Тръмп, на когото се възхищава.

Гласът на „малкия човек“

„След победата на Тръмп привържениците на Вилдерс се чувстват още по-силни. Тази победа ги окрили“, казва социологът Морис де Хонд. Той твърди, че съответните групи избиратели от двете страни на Атлантика си приличат – хора с лошо образование, от западащите среди на средна класа, които копнеят по миналото, плашат се от бъдещето и не са способни да се адаптират към бързите промени в обществото. Морис де Хонд твърди че тази група избиратели е консервативна и отхвърля всякакви промени. Техен рупор е Герт Вилдерс „Той изразява онова, което дълго време не можеше да бъде изречено в Холандия, а неговите привърженици му се възхищават, защото има смелостта да разчупва табута“, казва социологът.

По време на предизборна реч през пролетта на 2014 година Герт Вилдерс отправи хули по адрес на мароканските преселници в страната. Тогава срещу него бяха подадени хиляди жалби за подстрекаване към омраза. Съдът призна Герт Вилдерс за виновен, но не наложи никакви административни наказания, като обясни, че самото произнасяне на присъдата е достатъчно наказание за политик от ранга на Вилдерс.

Морис де Хонд гледа със загриженост към следващите парламентарни избори през март 2017 година. „Наблюдаваме разрушаването на политическата система на бавни обороти“, казва той и се опасява, че хората на Вилдерс биха могли да се окажат най-голямата фракция в бъдещия парламент.

Източник: http://www.dw.com/