На 8 септември Българската православна църква чества Рождество Богородично. Празникът е известен и с името Малка Богородица или Рожен.

Счита се, че това е третият по големина празник от източноправославния календар. Той е посветен на Богородица и е сред 12-те най-големи религиозни празника почитани от църквата.

Родителите на Дева Мария – Йоаким и Ана, били вече престарели, но нямали деца. Смятайки, че греховете му са причина за бездетството им, Йоаким се отправил в пустинята, където се отдал на пост и молитва.

Жена му Ана пък, упреквайки себе си, се обърнала с гореща молитва към Бога да ги дари с дете, като му обрекла бъдещата си рожба. Внезапно й се явил Архангел Гавраил и й открил, че ще роди благословена дъщеря, чрез която целият свят ще получи спасение. Архангелът се явил и на Йоаким в пустинята и му съобщил за бъдещото рождение на Пречистата Дева.

Празнуват както църквите, така и манастирите носещи името на Пресвета Богородица. Православната църква приема, че на 9 декември станало зачатието на Света Ана, а девет месеца по-късно се родила дъщеря им, която по Божията повеля била наречена Мария.

На този ден жените измолват помощта на Богородица за раждането и отглеждането на децата си.

Богородичен хляб замесва всяка стопанка- домакиня, изпича го и раздава на всеки от семейството къс от него. Едно парче се дава на добитъка, а друго се нарича на къщата – да я пази Божията майка.

Българката не тъче и не шие между Голяма и Малка Богородица (15 август и 8 септември), за да не боледуват децата й. В дните между двата големи празника не е забранено да се погрижиш за градината и дворът си.

В някои краища на България, именно на Малка Богородица се правят съборите, играят се хора, пеят се песни, прави се курбан – в името на Богородица се коли жертвен овен в отделните региони.

На този ден имен ден празнуват Мария, Борис, Богдана, Богомил, Богомила.