Истинските приятели не са много. Но са достатъчно.
Неистинските са на рояци, когато си близо до делвата с мед. А като свърши медът – отлитат другаде… Истинските приятели никога не ти казват, че са ти истински приятели. Те го показват!

Приятелството е благородното и спояващо чувство, способно да хвърли траен мост между държавите и различните култури, за изграждането на един мирен и по-добър свят.

Приятелите са семейството, което сами си избираме!

А ето и една арабска легенда за приятелството.

Тя разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единият зашлевил шамар на другия. Без да продума, пострадалият седнал и написал на пясъка: „Днес моят най-добър приятел ме удари!“

Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък: „Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!“

Заинтригуван, приятелят му го попитал: „Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?“

Засмян, другарят му отвърнал: „Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на сърцето, където никoй вятър не може да го заличи…„