Данните от скорошното мащабно проучване на Greenpeace East Asia са направо плашещи.

Още преди няколко години излязоха данни, че в трапезната сол от морски произход има наличие на пластмаса. Колко точно – не беше ясно.

Изследвани са 39 марки сол от 21 страни от Европа, Северна и Южна Америка, Африка и Азия. В 36 от тях е открито наличието на микропластмаса.

“Резултатите ни показват, че количеството на погълната от човека пластмаса чрез морски продукти е тясно свързана със замърсяването в конкретния регион, където се намира”, казва професорът по морски науки Сюн Кю Ким от Университета Инчеон в Южна Корея.

И това никак не ни успокоява – проучване на българския клон на Greenpeace от лятото на 2017 г. показа, че замърсяването на българското Черноморие с пластмаса е съпоставимо с това на някои от най-замърсените морета по света.

В изследвания район между Бургас и нос Калиакра за този период микропластмасовите елементи наброяват средно 429 000 частици на квадратен километър.

Най-голям дял от тях са влакната – вероятно остатъци от въжета и мрежи. “Голяма част от замърсяването, което видяхме по време на изследването, идваше от брега – пластмасови шишета и чаши, опаковки на солети, вафли – пластмаса, която е в ежедневието ни”, казва Деница Петрова от Greenpeace България.