След по-малко от два часа загадката за президентската кандидатура на ГЕРБ ще бъде разбулена. Никога до този момент най-голямата партия не е криела до последно номинацията си за която и да е длъжност в държавата.
През последните седмици журналисти, политици, бизнесмени и пишман социолози гадаеха с какъв коз ще играе Борисов за заместник на Плевнелиев.
Изненадата поднесоха коалиционните му партньори. Малката злобна партия ДСБ провокира министър-председателя като сложи на тезгяха уволнения лично от него за безделие икономически министър Трайчо.
Едва ли и в банановите републики би могла да се случи подобна провокация – партията, която си вкарал във властта, въпреки мижавите й 2%, да ти се подиграе в очите като играе с кандидат, когото лично си изхвърлил от кабинета.
Глупаво е да се твърди, че от президентската институция не зависи нищо и, че държавният глава е просто един фигурант, който трябва да изпълнява досадни протоколни задължения. Един силен политик би придал плътност на отговорната длъжност, стига да има необходимите качества и харизма, особено в стресиращата геополитическа ситуация в Европа.
Старите хиени вече са на сцената, зъбят в очакване на зрелището, облизват се за предсрочни избори и лакомо предвкусват държавната субсидия.
Вече никой не вярва, че кандидатите за ключовия пост ще влязат в открити и честни дебати пред очите на цялото общество.
Картите са на масата. Но никак не е изключено да има изненада в последната секунда. Инстинктът на Борисов до момента не го е подвеждал.
Враговете му отлично знаят това.