С приказна бяла рокля с български шевици отиде на бала си красивата Деница Георгиева, която тази година завърши Професионалната гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон“ във Велико Търново.

Тя видяла роклята в последния момент в руски сайт и много я харесала. Тоалетът обаче струвал 1000 долара и тя решила да предложи на своя позната шивачка да опита да й го измайстори в български вариант.

Дизайнерката Петромира Илиева се вдъхновила на мига и успяла да сътвори истинско съвършенство за тийнейджърката. „Когато Петя видя модела, каза, че ще го направи, но като за мен. Каза, че понеже съм дребничка и слабичка, няма да ми отива натруфена народна носия, а права и семпла бяла рокля с български шевици“, разказва Деница, която се доверила на своята шивачка и на бала си събра очите на своите учители, съученици и на цялото множество търновци, които се събраха около червения килим да приветстват зрелостниците, пише „Борба“.

„Падам си патриот и мечтаех точно така да се появя на бала си. Преди две години видях едно момиче с рокля с народни мотиви и много ми хареса. Оттогава си знам, че няма да облека нищо по-различно. Мама и татко приеха решението ми с гордост и бяха щастливи от избора ми“, казва още момичето. Въпреки че знаела какво точно иска Деница, майка й, като всяка майка на абитуриент, започнала да говори за бала на дъщеря си още през януари.

„Все ми повтаряше, че е време да тръгнем да търсим рокля, да не е в последния момент, но при мен всичко се случва на ръба и случайно. И така се подредиха нещата и с роклята за бала. Аз така избрах и училището, което завърших – не ми беше първото желание, попаднах там някак без да искам“, усмихва се Деница.

Понеже е влюбена в Русия и руската култура, първото й желание било да учи в езикова гимназия в паралелката по английски и руски език. Но не я приели там, а в тази по френски и английски. Тогава Деница, току-що завършила седми клас, преживяла тежко „провала си“, била разочарована и огорчена, че желанието й не се сбъднало. Тогава се намесила майка й и й предложила да се запише в гимназията по туризъм, за да има професия, когато завърши училище.

Сега Дени е категорична, че не съжалява нито за миг за втория си избор. В X клас започнала да учи руски език и сега го знае доста по-добре от приятелката си, която успяла да влезе в паралелката с руски и английски. Освен това получила шанса да участва в европейски проекти и така да обиколи страни като Италия, Франция, Русия и Англия. Всъщност амбициозната и трудолюбива Деница успяла да се включи във всички проекти, по които гимназията й работила. Пътуванията и презентациите, които трябвало да направи, срещите с връстници от други страни променили коренно тийнейджърката.

„Преди бях мълчалива, затворена, бързо се сконфузвах. Сега не могат да ми затворят устата“, изрича на един дъх красивото момиче, което миналата година ходи до Страсбург. Деница била част от отбор, който участвал в състезание на Евроскола и децата успели да спечелят посещение на Европейския парламент в Страсбург. Там именно Деница била тази, която представила на английски по най-емоционалния начин държавата, града и училището си. И направила това само за три минути, защото такъв бил регламентът.

Няколко месеца по-късно получила грамота за отлично представяне на националния исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности” с есе „Живот на ръба”.

Тази година, месец преди да завърши училище, Дени участвала в състезание на фондация „Дарби“ на тема „Образование на бъдещето“. Екипът, в който Деница била включена, трябвало да подготви презентации на английски език за шест от най-елитните чуждестранни университети и да отговарят на въпроси, свързани с бъдещото им кариерното развитие. Децата се справили отлично и получили предложение за обучение и стипендии от университета в Ковънтри, Великобритания.

„Исках да се запиша в университета в Ковънтри и да продължа да уча туризъм, защото в гимназията завърших такава специалност – „Организация на хотелиерството“. Обаче закриха курса, който си бях избрала. Те веднага ми предложиха друга програма, но специалността ми е непосилна. Трябват ми 10 000 паунда само за таксата, ако приема тяхното предложение“, казва Дени.

Тя дори се явила на езиков тест, който й осигурява стипендия от 1500 паунда. Издържала го, спечелила стипендията, но въпреки това се отказала от Англия, защото няма как да се справи с таксата там. Не иска обаче да прави компромиси и да учи в София или Варна, където има почти същите специалности, за които тя мечтае.

„Имам приятели, които вече учат там. Не казвам, че образованието в България е лошо. Както вече ти признах, съм патриот, но искам наистина да уча. Затова съм решила да е в чужбина, пък после… ще видим“, казва момичето.

Дени е разочарована и от матурите, на които се явила, от елементарното ниво, на което са били и двата й теста – и този по български език, и този по английски език. Това елементарно ниво обезсмисля труда ми в училище. Освен това учителите ни казаха, че изпитите на седми клас са били по-сложни от нашите, вдига рамене Дени.

Затова тя е решила да пропусне една година и да не записва в никой университет, докато не намери своя курс.

През тази една година Деница ще учи руски език. Миналата година тя представяла гимназията си на Международна конференция на асоциираните към ЮНЕСКО училища в сибирския град Ханти-Мансийск. Това остава и най-интересният проект, в който е участвала като ученичка. „О, беше такова преживяване. Хората са толкова позитивни, така ни се радваха… Бяха организирали всичко така, че да нямаме време да се мотаем, да си губим дните в нищоправене. Видях как се забавляват моите връстници в Русия и съм възхитена. Свирят на китари, пеят, стихове си четат, не е като при нас купоните да завършват с алкохолни извращения“, казва Деница.

Форумът имал състезателен характер и тя спечелила първата награда за презентацията си за Ивановските скални манастири и флората и фауната около тях. Дени и нейната класна Нели Георгиева тогава били единствените представители на България в тази световна ученическа среща. Когато тръгнали да се прибират към България, се оказало, че трябва да направят няколкочасов престой в Москва. За да им бъде добре и да видят всичко най-интересно, организаторите им пратили водач и специален преводач за Дени. Така малката групичка изминала 15 км за няколко часа, а тийнейджърката се прибрала в родния си Лясковец, завинаги влюбена в Русия.

Приложна психология обича да чете Деница Георгиева и използва всяка свободна минута, за да потъне в някоя книга.

Казва, че е жадна да опита много неща, затова иска да работи работа, която да е емоционална, да е постоянно предизвикателство. Задължително да не е свързана с дълго стоене в офис и да има възможност да се среща и контактува с много хора. „Но съм оставила нещата да ми се случват, защото съм разбрала, че едно планирам, става второ, пък правя нещо съвсем различно“, усмихва се Деница.