Най-вероятния сценарий сега е Асад да остане на власт.
Патрик Кокбърн е журналист на „Индипендънт“, специалист по въпросите на Ирак, Сирия и войните на Близкия Изток. През 2014 година прогнозира възхода на „Ислямска държава“, анализира ходовете в гражданската война в Сирия, а сега дава и мнението си за изхода от битката за Алепо.
Сирийските правителствени сили превзеха териториите, контролирани от бунтовниците в Източен Алепо, донасяйки най-голямата победа на Асад в петте години на гражданската война. Бунтовническите военни сили, първоначално наброяващи между 8000 и 10 000 бойци, се предадоха много по-бързо от очакваното. Възможно е да има останала здрава съпротива под руините, но президентът Башар Асад е готов да смачка всяка останала съпротива, така че той може да обяви падането на Източен Алепо като повратна точка в конфликта.
Но кое е истински важното относно това, което виждаме в Алепо – външните съюзници на опозицията на Асад – Турция, Саудитска Арабия, Катар и в малко по-различно отношение САЩ, не дойдоха да подкрепят съюзниците си, които първоначално подкрепяха.
През петте години имаше много чужди сили и външни организации, които диктуваха кой ще бъде победител и кой ще загуби във всеки конкретен момент. Когато Асад губеше, той отиде при руснаците, иранците, иракчаните и „Хизбула“, за да моли за подкрепа. Бунтовниците гледаха по същия начин на външните си съюзници, когато губеха, но руската намеса от септември 2015 година даде постоянна преднина на Асад.
Турция, лишена от подкрепата на която и да било чужда сила и оплетена в борбата с кюрдите и „Ислямска държава“, дълго мълчеше за съдбата на Източен Алепо. Основната ѝ грижа са де факто кюрдите, чиито територии се простират в Северна Сирия, южно от границите ѝ. Превратът от 15 юли и последвалата „чистка“ правят съмнително участието на президента Реджеп Тайип Ердоган в този етап на войната.
Саудитска Арабия влезе във войната през 2013 година от Катар като най-големия съюзник на бунтовниците. До последния ден Саудитска Арабия и страните от Персийския залив мислеха, че Асад ще бъде свален като Муамар Кадафи в Либия през 2011 година. Те преувеличиха вероятността САЩ да се включи в борбата срещу Асад, въпреки че президентът Обама ясно каза, че не иска да бъде въвлечен в друг конфликт в Близкия Изток след опита на Америка в Ирак и Афганистан.
В действителност, Асад е много вероятно винаги да остане на власт, защото има обединение по високите етажи на режима, също така има силна армия, а отгоре на това, защото Русия и Иран винаги са били по-загрижени за оцеляването му, отколкото Турция, Саудитска Арабия, Катар и САЩ за свалянето му.
Но военният капацитет на Асад е ограничен. Този факт бе подчертан от превземането на древния град Палмира от „Ислямска държава“, които екзекутираха сирийските войници на улицата в новата част на града. Сирийската армия няма достатъчно хора, за да замени дадените жертви и затова всеки мъж на „военна“ възраст, напуснал Източен Алепо, бива мобилизиран в армията.
Конфликтът продължава да бъде гражданска война, най-вече возеща се на религиозна основа между сунитите и останалата част, но с етнически и социални аспекти. Сирийските сили са завзели най-бедната и религиозна част на Алепо, но провинцията около нея е населена със сунити. Хората от града са настроени проправителствено, докато провинцията е здравата основа на революцията.
Тези области са склонни да се борят, най-вече когато правителствените сили настъпват срещу „Ислямска държава“, западно от Алепо. Това са гъсто населени сунитски части, близо до границата с Турция и най-вероятно още са в състояние да получават доставки оттам. Колкото повече завзема сирийската армия, толкова повече ще трябва да удържа и защитава. Враговете на Асад се надяват, че той ще бъде уязвим и никога няма да успее да възстанови властта си над всички части в Сирия. Може би са прави – това много зависи и от отношението на чуждите сили, но много сирийци казват, че войната ще се реши от битката за Алепо. Може би са прави.
