Покъртителна история за бездомна мръзнеща жена, изгонена от охранител на автогара в Пловдив, разказа пловдивчанинът Емил Благов.

Публикуваме я без редакторска намеса.

България, 30 декември 2016 година, 07,45 часа, чакалня на автогара в един от големите български градове. Влиза жена на около 65 години, на краката й няма обувки, а само едни прокъсани шарени чорапи, трепереща от студ.

Понечва да седне на една от пейките, така поне за малко да се постопли. Появява се един охранен дангалак с яке с надпис ОХРАНА. Хваща я и я гони като куче. Жената го моли поне за малко да поседи, казва че ще чака сина си (едва ли, личи си че е бездомница). „Студено е, момче, не ми е добре“. „Бодигардът“ – „не ме интересува, махай се и отивай да си търсиш социалните служби“.

Женицата става и бавно, по чорапи, излиза на студа. Другите хора, чакащи автобусите си, през цялото това време си намериха много важни занимания – един си бърка в чантата, обърнал гръб на случката, друг си секне носа, повечето по-млади са вперили празни погледи в екраните на телефоните си, струващи по 1000, че и повече лева…

Погледнах този дангалак и го попитах дали има майка. Станах, настигнах жената, купих й едно мляко от машината… нищо особено.

Питам се къде са социалните служби в България! Всъщност, знам отговора! В топли канцеларии седят едни надути лелки и наконтени моми, ровят се из фейсбуковете си, разнасят по 3-4 папки от стая в стая и имитират дейност, получавайки за това заплата. И тези т.нар. социални работници би трябвало да се грижат за изпаднали в беда български граждани, озовали се по някакви причини на улицата, попълвайки голямата армия от бездомници. Така, както казваше Петко Бочаров – „ДА, АМА НЕ“! Значи бездомникът отива там, в социалната служба, карат го да попълни някакви бумащини, с които да се напълни поредната папка за разнасяне, и му казват – „Ще чакаш, че няма места сега“! Какво да чака?! Кого да чака? Ами че навън е зима, минусови температури… бездомник е. И човекът си отива отново, псувайки държавата!

Вечерта ляга някъде що годе на завет, завит с някакви стари одеяла и недай си Боже на другия ден го намират умрял от студа! И тогава от човек се превръща в статистика – „еди колко си бездомника са умрели тази зима“! Прибират го в чувал, заравят го някъде из гробищата и край. А молбата му за помощ си седи в някоя жълта или синя папчица, в някоя канцелария, в някоя социална служба! А служителите – тези, лелките и момите, броят минутите до края на работния ден, за да хукнат по магазините! А точно те трябва да са навън – и през деня, и през нощта, да търсят такива бездомници, да реагират за часове, а не за месеци! Както е по света!

Да де, ама тук не е свят, тук е България! Къде ти социална работничка ще тръгне с новите си ботушки по снега до гари, автогари и подобни места, на които ходят такива бездомници, за да се стоплят поне за минути, докато т.нар. „бодигардове“ не ги изгонят като кучета!

Та на мене само ми остава да кажа Весела Коледа и весело посрещане на Нова година, БЪЛГАРИ!

Весела Коледа и на всички социални работници!