Несигурността, която бе породена от предстоящия референдум за европейското членство на Великобритания, тегне над икономическото възстановяване на страната, заяви в четвъртък централната банка. Тя предупреди, че част от решенията са отложени в очакване на изхода от вота, а това може да доведе до по-слаб икономически ръст.
Потреблението е останало силно, но проучванията подсказват, че компаниите са в позиция на изчакване до референдума и предпочитат да отлагат вземането на решения, когато могат. През април комисията за валутната политика на централната банка единодушно реши да задържи лихвените проценти на рекордно ниските им нива за 86-и пореден месец. В стенограмата от срещата се отбелязва, че „заради референдума през следващите месеци вероятно ще бъде трудно да се разтълкуват макроикономическите и финансовите показатели и през този период комисията ще е склонна да реагира по-предпазливо от обикновено”.
Икономист от RBC Capital Markets предупреди клиентите си, че заради референдума комисията за валутната политика ще остане пасивна, а специалист от Oxford Economics посочи, че политиката вероятно ще остане непроменена през следващите няколко месеца. Отколешното желание на бившия президент на Британската централна банка Мервин Кинг за „скучна” валутна политика се сбъдна, макар и не поради най-добрите причини.
Икономистът от Investec Крис Хеър отбеляза, че вотът на 23 юни все повече занимава умовете и е бил споменат 17 пъти по време на срещата в сравнение с 8 пъти при разговорите миналия месец. Сянката на брекзита изглежда наистина е надвиснала над дейността на комисията, посочи той.
По-рано тази седмица МВФ обяви, че дори Великобритания да остане в ЕС, дебатът вече има 0,3-процентно отражение върху прогнозите за икономическия растеж на страната за 2016 година, които сега са спаднали до 1,9%.
Поддръжниците на напускането на ЕС твърдят, че скъсването на отношенията с Брюксел ще доведе до по-силна икономическа динамика. Комисията за валутната политика на централната банка обаче отново повтори опасенията, че вотът за отделянето на страната от ЕС ще предизвика „дълъг период на несигурност за икономическите перспективи”, което в краткосрочен план ще се изрази в понижаване на потреблението. Банката винаги е казвала, че референдумът е най-големият краткосрочен вътрешен риск за страната, и даде да се разбере, че решението за оставането или напускането на Съюза е по-скоро политическо. „Какъвто и да е изходът от референдума, комисията за валутната политика ще използва всичките си инструменти, за да постигне инфлационните си цели”, добави институцията.
Според икономиста Майкъл Сондърс това „важно изявление” означава, че комисията иска да анализира инфлационното отражение от възможното обезценяване на лирата и да се фокусира повече върху очакванията за инфлацията и ръста в заплатите при вземането на решения за валутната политика”.
