Всеки алпинист навремето мечтаеше за Еверест, защото е най-високият връх на планетата. Сетне започнаха да наричат първенеца туристическа пътека, защото всеки що-годе добре сложен авантюрист с пари можеше да си наеме компания, която да го тренира и качи до върха.

Може би заради това най-успешният ни катерач – Боян Петров, оставя за десерт Еверест. Преди това направи други убийствени постижения в алпинизма и не само.

Най-голямото предизвикателство за хималайците е това, което отблъсква туристите – К2 или Чогори. Вторият по големина връх на земята с 8611 метра надморска височина. Намира се в планината Каракорум, на границата между Пакистан и Китай. Наричат го така, защото експедицията, която го открива, го номерира по този начин. Това си остава и най-популярното име. Това е най-пагубният връх, защото малцина успяват да го покорят, а почти всеки трети опит приключва трагично.

На 31 юли 2014 г. в 9 ч сутринта местно време Боян Петров изкачва успешно върха и така става първият българин, изкачил К2. Нещо повече, това е първият диабетик на планетата, който успява да направи този подвиг. Нещо повече, Боян Петров има съдба, която трябва да се изучава, за да вдъхновява.

Алпинистът е роден на 7 февруари 1973 г. Работи в Националния природонаучен музей в София. Зоолог по професия. Любовта му към биологичните видове първо го води в пещерите, където търси всякакви екземпляри и винаги се връща с нещо ново в музея.

Това е човек, който два пъти е диагностициран с онкологични заболявания и два пъти успява да пребори. Там някъде той разбира, че има и диабет, при това от тежките форми. Това само дава на Боян стимул, за да се пребори с всички гадости в живота, и той се амбицира да сваля осемхилядниците на планетата.

“Жив си, когато не се отказваш”, обича да казва Боян.

И го демонстрира. 

Първо започва с Броуд пик (8047), но не стига далеч. Тогава се хвърля на най-опасния – К2. През 2005 г. атакува в свръзка с Дойчин Боянов, но стига на 400 метра под върха. След това се пробва пак, но точно преди да тръгне на експедицията през 2013 г., прави катастрофа с мотор и чупи крак. Счупен крак? Нима това е причина да спреш! На следващата година изкачва три осемхилядника – Кангчендзьонга, Броуд пик и К2.

На следващата година качва още един – Манаслу, а през тази се разходи набързо по още три осемхилядника – Анапурна, Макалу и Нанга Парбат. Покоряването на върховете изглежда като разходка за Боян, а всъщност трябва да се знае, че за да се приеме един връх за покорен, трябва това да се направи без кислородна маска, без хитринки, каквито ползват т.нар. хималайски туристи.

Боян има амбицията да стане първият българин, покорил всичко над 8 хиляди метра – това са точно 14 върха в Хималаите и Каракорум.

Можеше и да не успее, защото оня ден кола го върхлетя, докато обхождаше Кресненското дефиле. Получи много тежки травми. Беше в медикаментозна кома и бързо се върна в съзнание. Гладен. Гладен за всичко.

“Това е човек с уникален организъм”, казват докторите от Военномедицинската академия. И още как, ще допълним. Човек с девет живота! дано бързо се възстановява, защото и ние сме жадни за неговите нови успехи.
Оздравявай, Бояне!

ЗА НЕГО

Той е пример!
От кацането в Мадрид до днес, когато прочетох, че Боян е гладен, нямах и секунда покой. Той е национално съкровище и бих се радвал най-после да получи истинска оценка и уважение за обществото! В момент, в който остро се нуждаем от положителни примери за подражание, щеше да е огромна трагедия, ако не му се беше разминало най-лошото! Бояне, гордея се, че те познавам и отивам да търся череши!
Камен Алипиев-Кедъра, журналист в БНТ

Бъдете сигурни,ще успее отново
Боян Петров много пъти е съжителствал със смъртта, както обича да казва той, по пътя към върховете. Но тя не дебне само там, дебне навсякъде. И виждате колко пъти я е преборвал. Бъдете сигурни, ще успее отново! Знаете ли защо? Защото има цел, която е неизпълнена, за която да живее. Изкачил е осем осемхилядника, остават му още шест.
Веселин Коларов,
журналист, Gol.bg

Всеки не може да е като него

Алпинистът Боян Петров е изключителен пример за отличен контрол на болестта при голяма физическа активност. Всеки не може да е като него. Но ходене по половин час на ден е напълно постижимо за всеки пациент и при това ще му подобри състоянието.

Проф. Цветалина Танкова, началник на Клиниката по диабетология на Университетската болница в София

Източник: trud.bg