fbpx

Бясна бургазлийка поиска винетки за столичани

2 990

„Такса на входа на София за автомобилите от провинцията поискаха през април столични бизнесмени.

Идеята им бе да се въведе винетка за колите, които не са със софийска регистрация, а мотивите, че така щял да се реши проблемът с трафика в столицата, а парите да се вложат в ремонт на улиците.

Когато прочетохме това бяхме много възмутени, но явно в идеята има резон и сега мислим, че всички коли със софийска регистрация трябва да си купят винетки за морето.

Колкото по-скъпи, толкова по-добре. Ако ще се делим на столица и провинция, то нека да е така!“ – пише 45-годишната счетоводителка от Бургас Катя Проданова до Бургасинфо.

„На мен ми омръзна през лятото да живея в лудница и безкрайни задръствания! Писна ми от нахакани семейства с лъскави коли, втора употреба, добре тунинговани и с нагли шофьори.

Столичани се познават навсякъде, няма нужда да гледаш номера на колата.

Натискат клаксони навсякъде, правят луди маневри, за да минат една броня напред в задръстването, карат на една боя разстояние, псуват другите пред децата си и се движат из града, сякаш им е бащиния!

Можеш да ги познаеш и в хипермаркетите. Няма други, които натоварват децата си с кални сандали и маратонки в количките, без да им пука, че после някой ще сложи хляба си в тази количка.

Дечицата са 5 – 8 годишни и съвсем спокойно могат да вървят на собствен ход! Няма други, които ровят по щандовете като в гардероба си, за да се сдобият с най-доброто парче шунка или сирене и да оставят след себе си пълен хаос. Няма други, чиито хлапета дърпат кутии със сладки и ги събарят на земята, а родителите им изобщо не се навеждат да вдигнат събореното.

Ние нямаме навика да се провикваме през целия магазин „Иванеееееее, луканка взе ли?“, но те имат. И понеже ходят на тумби, по две-три семейства, настъпва пълна олелия. И ние, „аборигените“ ги чакаме да отминат, за да си купим нещо. Но нахлуват нови и нови. Столичаните се познават и по музиката. Радиото им е надуто до дупка и все едно по улиците се движат подвижни дискотеки. Като паркират пред блока, в който или са на квартира, или на главата на далечни роднини се чува шум като при циганска сватба. Маанетата се леят от радиото, а на техния фон се чуват крясъци. Компанията е вилняла някъде до полунощ и дълго и напоително се сбогува поне 15 минути, викайки с цяло гърло. Други пък продължават и в квартирата и надуват музиката, пеейки на балкона. Почиват си хората. Какво им пука, че другите спят?

И на плажа ще ги познаете. Майките си чатят по телефона, бащите играят карти, рожбите тичат около хавлиите на хората, засипват ги с пясък и сладолед, хвърлят се в морето, пръскат наоколо като „Бай Ганьо в банята“, а при други семейства ехтят викове – „Моникааааааааа! Алекс, Ан-Мари! Дейвид, ела веднага тука, че ще ти пукна тиквата от бой“ . Край тях може да се „плажува“ само с тапи на ушите, или със солидна доза валериан. Ако седнеш да хапнеш в заведение край плажа, те пак са там. През три маси можеш да разбереш, че Кити не я пуснали в отпуск, че чушките на мама вървяли добре, че новата колежка била мацка без вкус и бутала на всеки, че конкуренцията взела сервиза на брадчеда и прочие и прочие. В същото време оставени на самотек деца се гонят из заведението, блъскат се в масите, разливат ти таратора, а някои безцеремонно бъркат в чинията ти с пържени картофи, налапват няколко и продължават да тичат, хвърляйки мазни салфетки по земята.

Нощем пък плажът е пълен със спринцовки, презервативи и всякакви столични битници, които си карат „яко на море“.
Спокойствие няма никъде. Ни денем, ни нощем, ни на плажа, ни в магазините, ни по улиците.
И ако някой каже, че туристите идват и оставят пари в общинския ни бюджет, жестоко се лъже. Хипермаркетие и МОЛ-овете си носят печалбата в чужбина. На повечето магазини централите са в София. Хотелите в голяма част на политици и софийски бизнесмени. Доста от плажовете също са взети под аренда от тях. Едни пари отиват при едни и същи хора, само че просто минават през нас. А едни туристи със самочувствие до небето ни подлудяват месеци наред.

Затова съм за такса „море“, която ще остане в общинския бюджет. И ще се използва потрошените улици и пътни знаци след нашествието на софиянци! За изпотъпканите градинки, смачканите цветя, счупените пейки и изпокъсаните ни нерви.
Най-добрият град за живеене сме и искаме да останем такъв.
И молим пришълците да не се държат като селяндури! Да не куфеят и вият на наш гръб.
Ако и в София са такива, жалко за България!
Ако само тук се държат така, пак жалко!“

Още статии в тази категория
Коментари
Зареждане...

Моля, споделете статията, за да може тя да достигне до повече хора!

Благодарим ви!!!
Затвори