Свикнали сме да възприемаме сърцето като символ на любовта.

Може би защото при първите искри на влюбването усещаме именно лудото му биене.

Но не сърцето е виновникът за него, защото преди да завладее цялото ни същество, биохимичният коктейл на любовта се забърква в мозъка.

Ах, този мозък

Учените вече са установили, че за по-малко от 1/5 от секундата, след като видим потенциален партньор, мозъкът задвижва поредица от „любовни“ реакции, в които участват области от кората и вътрешността на мозъка.

Забелязаната от очите привлекателна външност, доловеният от слуха приятен глас, усетеният от нервните окончания в кожата допир и нежният аромат, възприет от обонянието – цялата засечена от тези сетива информация отива в мозъчната кора.

Там тя веднага бива обработена и изпратена като кодирани сигнали до други области на мозъка.

Първо реагира т. нар. опашато ядро, разположено близо до центъра на мозъка.

То играе ключова роля за общата възбуда и удоволствието ни.

Когато опашатото ядро се активира, ние не просто биваме завладени от положителни чувства и усещания, но и се мотивираме да продължим да ги получаваме – казваме и правим неща, които да поддържат потока от комплименти и добро отношение към нас.

Колкото по-влюбен е човек, толкова по-активно е опашатото му ядро.

Префронталният кортекс пък, който е хиперактивен при депресия, обратно – става неактивен в началната фаза на любовта.

Трите фази на любовта

На всички ни е ясно, че любовта е както тих пристан, така и шеметна буря.

Кое от двете – зависи донякъде и от фазата, в която са отношенията ви с партньора.

Защото, да, любовта се развива в три фази.

Първата често е обикновеното сексуално привличане.

То се случва, когато хипоталамусът и хипофизата изпращат сигнали до половите жлези.

Те ги приемат и освобождават тестостерон и естроген, които от своя страна стимулират либидото.

Вторият етап е влюбването и включва всички онези необясними поведения:

обсесивно мислене и концентриране върху обекта на любовта; препускащо сърце;

понижено внимание;

придаване голяма значимост на маловажни срещи или ситуации;

способност да виждаме само положителните качества на новия ни партньор.

В тази фаза взимат участие невротрансмитерите допамин и норепинефрин, както и хормонът на стреса кортизол.

Тези вещества могат да бъдат толкова силни, колкото и амфетамините например.

При наблюдение с ядрено-магнитен резонанс случващото се в мозъка на влюбените е подобно на това при наркоманите.

Затова и учените смятат, че романтичната любов може би е пристрастяваща.

И при влюбването, както и при пристрастяването се наблюдават сходни явления:

толерантност, която кара мозъка да желае „все по-голяма доза“ от любимия си;

абстиненция – болката, която изпитваме, когато обектът на любовта ни си тръгне;

рецидив – ако месеци след раздялата обектът отново се появи на сцената, партньорът отново може да се влюби.

Третата фаза на любовта е привързването.

То възниква, когато двойката се установи като такава и започне отглеждането на деца заедно.

В този период отново хипоталамусът и хипофизата освобождават хормони като окситоцина.

При жените окситоцинът стимулира контракциите на матката по време на раждане, подпомага кърменето и е важен за връзката на майката с бебето.

Всичко това, заедно с действието и на ендорфините, осигурява на детето спокойствие, мир и сигурна среда в семейството.

Именно окситоцинът поражда и дълбоките чувства и у двамата партньори, повишава емпатията и дава основата на обичта и доверието и помежду им.