Бежанската криза в Европа се завръща, пише в свой анализ онлайн изданието Politico.eu.

Пристиганията на нелегални имигранти от Африка нарастват рязко, като Италия този път е в центъра на събитията. Всичко това припомня за 2015 г., когато над 1 млн. души пристигнаха в Европа и я потопиха в политически хаос, особено Германия.

Брюксел, който сключи споразумение с Турция и поне на теория затвори Балканския маршрут за трафик на нелегални мигранти, се опитва да запълни тази дупка и да предотврати ново политическо напрежение в навечерието на парламентарните избори в Германия и евентуалните предсрочни избори в Италия в началото на следващата година.

През първата половина на 2017 г. около 85 хил. души са пристигнали през Средиземно море в Италия в сравнение със 71 хил. през цялата 2016 г., показват данните на Международната организация по миграция. Това засили политическите тревоги на Апенините и предизвика ефекта на доминото в Брюксел, където Европейската комисия (ЕК) реагира в обичайна форма – нов план за действие.

„Това е солидарност, която Италия заслужава“, коментира Франс Тимерман, първи зам.-председател на Комисията.

Изглежда, че в плана има само няколко нови пункта за действие, но първият вицепрезидент на Комисията смята, че това трябва да удовлетвори очакванията. „Не казвам, че идваме със сребърен куршум, че има само една вълшебна мярка, която ще реши всички проблеми. Само че ще се усети чувствителна разлика, ако държавите членки направят това, на което не бяха съгласни преди“, коментира той.

Забележката му е насочена към държавите от Европейския съюз (ЕС) и особено страните от Централна и Източна Европа, които отказват да приемат бежанци по спуснатата от ЕК квотна програма с цел да се облекчи ситуацията в държавите „на първа линия“ на кризата – Гърция и Италия.

Министрите на вътрешните работи на ЕС трябва да обсъдят начините за прекъсване на рекордните потоци от нелегални мигранти през Средиземноморието по-късно тази седмица на заседание в Талин, Естония.

Главната цел на последните предложения на Брюксел е страните от Северна Африка, като Тунис и Либия, да задържат нелегалните мигранти на своя територия, когато се случи да ги спасят в свои териториални води. Това би облекчило тежестта за Италия и би послужило като възпиращ ефект за мигрантите, чиято цел е да достигнат до Европа. Подобно е и споразумението с Турция за връщането на нелегални мигранти.

Такъв документ би получил подкрепата и на страни като Унгария, които не са склонни да приемат преместени бежанци по квотната система на ЕК, и отдавна призовават за изпращането на имигранти обратно в родните им страни, подчертава изданието.

Планът за действие включва и агенцията за гранична охрана на ЕС Frontex да превозва спасени мигранти и до други пристанища в ЕС, освен италианските. Предложението обаче се очаква да срещне яростна съпротива.

Предлагат се и стъпки за подпомагане на транзитните за мигрантите държави.

Някои политици в Италия казват, че неправителствените организации насърчават нелегалните мигранти и трафикантите, които ги превозват през Средиземно море, като извършват операции по търсене и спасяване близо до или в рамките на териториалните води на Либия. Италианското опозиционно движение „Пет звезди“ определя това като „морско такси“ за мигранти.

В знак на засилващото се политическо напрежение през миналата седмица лявоцентристкото италианско правителство заплаши да затвори пристанищата си, освен ако Европа не увеличи усилията си за справяне с миграционния проблем.

Рим всъщност иска да избегне създаването на „хуманитарни коридори“, управлявани от неправителствени организации, които понастоящем изпълняват около 60% от спасителните операции в Средиземно море. Рим иска тези групи да бъдат прозрачни относно финансирането им и да оставят италианската брегова охрана да контролира трафика.

Брюксел също призовава да се приеме кодекс за поведение на неправителствените организации, които работят в Средиземноморието. Предложението предвижда групите, които не спазват този кодекс, да губят достъп до европейските пристанища.

Според източници на изданието италианският министър на вътрешните работи Марко Минити се очаква да обсъди мерките за обща миграция с другите му колеги в Талин, но кодексът ще бъде представен на по-късен етап.

Регионалният директор на Международната организация по миграцията Еудженио Амбрози признава, че проблемът с миграцията няма да изчезне нито днес, нито утре, нито през следващата година. Той обаче отхвърля връзката между миграционната криза и неправителствения сектор.