Бившият офицер от Трета армия подполк. Мано Лилов, за когото медиите в Пловдив писаха, че живее като отшелник под открито небе до гара Филипово, е приютен от семейство пенсионери в Стара Загора. За него стана истинско чудо преди Коледа – вече е на топло, изкъпан, сит и спи на легло.
Нещо повече, след публикацията Мано бе открит от бившата си съпруга, която живее в Сливен, но не го е „отписала“, въпреки развода. Несретникът успя да се срещна и с дъщеря си, която живее във Франция и която не бе виждал от 10 години, пише „Марица“ в обширен репортаж.
До щастливата развръзка се стигна, след като медиите разказват за нечовешкото и мизерно съществуване, на което Мано Лилов се бе обрекъл доброволно и бе избягал далече от близки и приятели. Той бе избрал да живее като вълк единак и нямаше желание да общува с никого, още по-малко да живее човешки.
Негов „дом” бе открита барака без врата. Спеше на циментов под върху картон и мръсно одеяло. Лягаше с дрехите, които не бе свалял от месеци, за баня въобще не мислеше, а за тоалетна ползваше занемарения до гарата парк. Не му правеше впечатление, че е зима, че е паднал сняг, а живакът е под нулата.
Човекът чакаше смъртта си там
Орисниците обаче са му предначертали друга съдба. Така след години бедстващият подполк. Лилов бе преоткрит и от двама негови състуденти от Висшето народно военно артилерийско училище „Г. Димитров“ в Шумен, сега Национален военен университет.
Те потърсиха наш репортер, потресени след прочетеното в „Мarica.bg”. Пристигнаха в Пловдив – единият от Стара Загора, а другият от Созопол, твърдо решени да изправят на крака приятеля си от младежките години, който бил и отличник на випуска.
Ако не бяха подполк. Таньо Танев и подполк. Красимир Крайчев, които успяха да убедят Мано Лилов да загърби скотския живот и да тръгне с тях към новия си дом в Стара Загора, той едва ли щеше да изкара зимата до гара Филипово, тъй като отказваше всякаква помощ. Екип на „Марица” го намери в края на ноември спящ на цимента, алармира за нещастника в Дирекцията за социално подпомагане, на тел. 112 и в Трето РУ на МВР.
Социалните го посетиха, оставиха му хвърчащ лист, който да попълни за социална оценка (която се изготвя най-малко за месец), и му казаха да си вземе такси, ако иска да отиде през зимата в МБАЛ Св. Мина или в МБАЛ Св. Пантелеймон, за да се подслони, защото в центъра за временно настаняване в града местата – общо 20, били заети.
Мано естествено нямаше как да тръгне във вида, в който беше, с такси, въпреки че има пари от пенсията, която получава. На другия ден репортерът ни отново се обади на тел. 112, за да напомни за нещастника.
Заведе при него и полицейска патрулка от Трето РУ на МВР. Полицаите изчакаха линейката, която пък откара Мано към МБАЛ Свети Мина. Докато чакахме линейката, полицаите разчувствани от треперещия от студ бивш офицер, му купиха чай, за да се сгрее.
В крайна сметка обаче несретникът се отказа да остане в болницата с мотив, че се срамува и не може да се справя сам. Лично директорът д-р Галина Карауланова го увещаваше. Обясни му, че санитар ще му помогне да се изкъпе, че ще има чисти дрехи и храна. Човекът бе непреклонен.
През сълзи ми се молеше да го пусна
Работила съм с хора с различни проблеми. Личеше, че този човек има останало достойнство, но с него трябва дълго да работи психолог, защото със сигурност изживява някаква драма.
Това обаче е ангажимент на социалните работници, които трябваше даже да го придружат дотук, а не да го транспортира линейка, каза възмутена д-р Карауланова.
Мано Лилов се върнал пеша от МБАЛ „Св. Мина“ до гара Филипово, където изкара още 3 седмици на цимента. Въпреки че му бяха занесени топли дрехи и дюшек, той не ги погледна. Семейството пенсионери от Стара Загора научили за несретника от седмичник, който препечатал историята на „Марица”, но без да ни цитира.
Междувременно вече имахме връзка с приятелите на Мано Лилов, които бяха уредили да го заведат при същите хора в Стара Загора. Тогава с нас се свърза и бившата му съпруга, а дъщеря му пристигна от Франция, където е учила и се е омъжила. Има и син, който работи в Германия. Пенсионерката, която в момента се грижи за него, е била дълги години санитарка в Бърза помощ. Тя и съпругът
приели на добра воля бездомника,
въпреки че не го познават. Преди години изпитах подобен кошмар и зная какво е да нямаш дом. Затова съм си дала дума да направя добро и търсех да се грижа за подобен човек като Мано, каза жената пред репортера ни, но пожела анонимност.
Сега му предстоят медицински прегледи и лечение, тъй като е изпаднал в дълбока депресия. Причината за нея е жестоката система, на която Мано Лилов стана изкупителна жертва, смятат състудентите му.
Той е роден в Сопот, но след завършване на военното училище по разпределение е бил в бившето поделение в Грудово. Отговарял е за склад за боеприпаси в Болярово. През 1989 г., по време на възродителния процес, оттам изчезнало голямо количество взривни вещества. Те били използвани за атентата в Слънчев бряг същата година.
Офицерът бил заподозрян, че той е виновен за кражбата, последвало разследване, но вината му не била доказана. Това
неправомерно обвинение го срина и преобърна живота му
на 180 градуса. Не предполагахме обаче, че Мано ще стигне дотук, но ще търсим за него справедливост, твърдо са решени приятелите му.
Те подозират, че по време на разследването, което продължило година, върху него е упражнявано насилие, което също е повлияло върху психиката му. Доказателство за това са сегашните нощни кошмари на Мано Лилов – насън викал: „Майчице, помощ! Не ме удряйте по главата и не ми вкарвайте тези вещества“.
Случая с кражбата на експлозиви потвърди и бившият му началник полк. Христо Кавалджиев. Той разказа, че за инцидента бил заподозрян и покойният вече зам.-началник на отбраната генерал Нейко Ненов, който тогава бил в полка на Мано.
И двамата колеги бяха оневинени, но това нанесе дълбока травма в душите им, а последиците и за двамата са налице. Наистина не знаех какво е състоянието на Мано, не съм го виждал от 2003 г., научих за съдбата му от вашия вестник. Ще направя всичко възможно, за да му помогна, допълни полк. Кавалджиев.
