„Беше казал, че я обича. Вярно, че малко или повече тя изтръгна това признание от него, но беше искрен. Когато обаче човек обича някого, забелязва ли, че любимата му се преструва, че играе някаква роля, и трябва ли да ѝ каже, че се държи глупаво?

Хората говорят за любов, сякаш любовта е нещо цялостно, и кажеш ли веднъж, че си влюбен, нищо друго няма значение. Младият политик във филма, който се влюбва във Франсис, никога не критикува поведението ѝ, защото я обожава, а критикува само някои от безумните ѝ планове, чрез които тя иска да накара останалите герои да видят, нещата така, както тя ги вижда.

Любовта е сляпа, гласи поговорката. Той обаче не беше сляп тази вечер. Почувства, че представлението на Франсис в бара беше фалшиво и отвратително, и ѝ каза какво мисли. Може би е по-добре да се научи да не споделя мненията си. Ако беше направил така, сега нямаше да е сам в леглото в два часа сутринта.“

Ъруин Шоу, „Просяк, крадец“