Беър Грилс е изял българска змия!

Това става ясно от кадри от документалния филм „В дивата пустош“, който е излъчен през юли миналата година, пише в. „България днес“.

Оцеляващият в екстремни условия пътешественик снима поредното си приключение в Искърското дефиле – снимките са основно край карстовите скали около ловешкото село Карлуково.

Във филма Грилс оцелява заедно със Скот Истууд, син на великия американски актьор и режисьор Клинт Истууд. В епизод 6 на четвърти сезон на „В дивата пустош“ двамата се спускат с хеликоптер край скалите, преплуват река Искър и се настаняват в една от многобройните пещери в района.

Британският пътешественик и Скот улавят смок мишкар, който прибират в раница, за да го изядат по-късно. Грилс обяснява, че влечугото не е отровно, но може да убива, защото при ухапване може да вкара зараза в кръвта на жертвата. Истууд предлага да убият животното и така да го носят, но Беър Грилс е категоричен – така месото може да се развали и затова ще носят змията жива.

По-късно в епизода двамата разчленяват смока, като показват, че дори и с отрязана глава животното се опитва да хапе. След като одират влечугото, го мятат на огъня да се изпече и вкусно си похапват. Приключенията в епизода завършват с откриването на скорпион, който стъпкват, и преплуването на река Искър.

Преди седмица Беър Грилс попадна под ударите на българското законодателство заради епизод, заснет в Рила. Във филма е показано как пътешественикът плува във водите на Каракашевото езеро, пали огън и лови и изяжда жаба. Държавата започна проверка дали придружаващите снимачния екип охранители са станали свидетели на нарушенията. Продуцентите на филма са заплашени с глоба до 10 000 лева. От тв гиганта „Дискавъри“ излязоха със становище, в което се посочва, че всяко действие на снимачния екип е съгласувано със служителите на парка.

Смокът мишкар (Elaphe longissima) се среща главно в южните части на Европа и в Близкия изток, включително в България. На дължина достига до 1,8 м, по-често 1,2-1,4 м. В България е разпространен в цялата страна до надморска височина 1600 м. По-рядък е в равнинните райони с интензивно земеделие.

Видът е включен в Червената книга на България в категория „застрашен вид“.