Вежди Рашидов и културата, какво е вашето мнение след последните събития свързани с него?

Вижте, аз не правя тези разкрития в последните 24 часa. Многократно съм посочвал през годините какво се случва в това министерство, какво прави този човек и какви глупости се извършват в националната култура. Това е серия, която няма край и ние затъваме непрекъснато. Вредата идва от това, че в българския парламент няма хора, които да се докосват до българската култура. Няма хора, които да разбират от нея.

Избройте ми хора, които посещават зала България, които ходят на театър. Има единици, но това не е достатъчно. Дори в самата комисия по култура и медии, няма човек, който да е пряко свързан с култура.

Сигурно си спомняте каква е историята на тази комисия?

Първо за шеф там беше избран Слави Бинев, след протест той се отказа и дойде една нещастна жена. Не си спомням името й, но беше известна, че е бивша стюардеса.

Тя какво общо има с културата!?

И в момента е един бивш пловдивски кмет. Аз искам да знам какъв е неговият допир с култура? А си имам и едно на ум, че той продължава да настоява за ремонт на закона за културно наследство, където щетите ще бъдат отчайващи.

Целият скандал, който се източи в последните няколко дни, започна от мое изказване, заедно с колеги в националната телевизия, именно заради този закон. Всъщност това е резултатът от това нещастно интервю.

Случилото се с Георги Ангелов е в резултат на това неше присъствие в БНТ, а човекът се държа достойно.

В момента се е създал някакъв списък с лица, които протестират срещу Георги Ангелов и желаят неговото отстраняване от БНТ. Вътре има записали се 100 лица, за които никой не е чувал. Вътре няма имена. Според мен това са хора работещи в Министерството на Културата, които са били помолени за услуга.

Такива политически уволнения нормални ли са за една демократична държава? Пример е и уволнението на Лили Маринкова.

Просто тези уволнения се разчуха, но конкретно в Министерството на културата, политическите уволнения са драстични. Те са цял сериал. Те се наричат съкращения, намаляване на щата, прекратяване на договор. По този начин беше унищожен и Институата за паметници на културата. Той беше смлян от министъра, за да не извършва своята нормална дейност и по този начин да се създаде този закон, който е предназначен за унищожаване на културното ни наследство и корупция.

Основното е корупцията.

Тъй като сме управлявани от много прости и много лакоми хора, те желаят да крадат. Това е основната им цел и те го правят много често. Както знаете ние сме първенци в ЕС по корупция. Но за това не се приказва, защото от една страна сме на първо място, но по отношение на свобода на медиите сме на 113 място в света и се доближаваме до Екваториална Гвинея, Туркменистан, Русия и Северна Корея.

Какво е нивото на съвременната журналистика у нас?

В момента журналистиката в България може да я разделим на жълта и никаква. Естествено жълтата не ме интересува, а никаквата е плод на политически или финансов слугинаж. Аз съм убеден в това, което говоря, защото знам от разговори с колеги и търсене на отговор по медии, в които съм очернен, че на много места може да си платите за доброто име срещу заплащане.

Скоро един много мой близък приятел, работещ във водещите вестници ми каза, че половин страница при тях струва 250 евро (там вече са въвели еврото), а цяла страница може да излезе около 500-700 евро.

В същото време правото на отговор е изключитлено потиснато. Аз пожелах право на отговор във вестник „Стандарт“ на няколко пъти, но ми беше категорично отказано. Не беше допуснато моето мнение.

Не отдавна пожелах и право на отговор в „24 часа“, но то беше изхвърлено. Този мой отговор беше публикуван на много места, но не и в тази медия.

По какъв повод се е случило всичко това?

По повод, че аз бях набеждаван в различни неща, във връзка с една реставрация по паметника на „Цар Освободител“ в едно интервю на тъй наречения министър на културата. Когато получите подобни обвинения е нормално да потърсите своето право на отговор.

Моето право не беше уважено. Явно, защото не съм министър. А и може би, защото не мога да тичам по редакции с портмоне и да си плащам материалите.

Има ли по-подходящ избор за министър на културата в момента?

Аз от скоро имам едно предложение за подмяна на министъра. Избрал съм един депутат и това е – БАТ САЛИ.

Той е на едно изключително ниво – може да чете и да пише. Така че смятам, че би бил далеч по-подходящ от сегашния министър, по-известен като Главен Мултак.

Не знам дали сте гледали този  документален отрязък от едно предаване, където него го обявяват за Главен Мултак на републиката.  По – обидно нещо от това за една държава – НЯМА.

Това е просто извън всякакви мисъл, логика и морал.

Как един млад човек трябва да вижда културното наследство на България?

Зависи от много фактори. Зависи от израстването на младите, от тяхното възпитание, от тяхното желание за философия и естетика. Отношението им към красивото, нормалното, правдата.

Това всичко е култура. Доброто възпитание вече е повод за културно развитие на личнотта. Постига се много трудно.

Разбира се, въпрос и на шанс е къде ще попаднете, какъв ще израстнете.

В момента да си културен в България е много трудно, граничещо с малцинство.

По-лесно е да бъдете ограничен, примитивен. Не е гаранция, че ще живеете лошо, ако наприемр сте такъв, тъй като пред нас има примери на хора, които са изключително примитивни, но са направили грандиозна кариера. Има хора, прочели една книга, с която се хвалят и са на върха на държавата. Това е наистина смущаващо и е лош пример за младите.

Това ни се показава на матурите и преписването. Всички искат чрез тарикатлък да успеят. Просто, защото виждат, че тези хора, които ни управляват по този начин властват.

Лошото за тях обаче е, че тези форми на тарикатлък може да минат само тук в България. И ще има много тежки щети за хората, които са повлияни от този лош пример.

Как би трябвало да изглежда културното министерство?

Това е една много голяма тема, защото нещата са много сериозни. В малко европейски държави няма министерство на културата, но има прекрасно действащи закони, които определят поддържането на тази култура и нейното наследство.

Както знаете обаче, в България има много държавни театри, с които едва оцеляват.

За да се прави култура е нужда държава и са нужни средства. Нужни са и закони, които да казват как.

У нас законите са комични и са направени нарочно такива, за да може да се краде. За да правите от подчинените си роби, за да има слогинаж и най-важното – да няма култура. Това е основното желание!

Интервю на Веселин Диманов

Източник: https://glasutnamladitehora.wordpress.com