През октомври 2014 г.Софийският градски съд даде на Николай Русинов-Чеци за убийството на Яна Кръстева от врачанското с. Хърлец доживотна присъда.

Впоследствие Софийският апелативен съд намали наказанието му на 19 години затвор като отхвърлиха квалификацията, че е извършил престъплението с особена жестокост.

След протест на подсъдимия Николай Русинов и на родителите на убитата Яна, през август м. г. ВКС преразгледа делото го върна отново в апелативния съд, с решение да се гледа от друг състав.

И този път доживотната присъда на Чеци не бе потвърдена и му бе дадена присъда 20 години лишаване от свобода.

Вижте какво сподели пред „Конкурент“ за дългогодишната съдебна сага Явор Кръстев, баща на убитата през 2011 г. в столичната Борисова градина, който е частен обвинител по делото.

– Апелативният съд реши, че убиецът на Яна трябва да лежи в затвора 20 години. След толкова съдебни перипетии около подсъдимия Николай Русинов-Чеци подобна присъда би трябвало да ви удоволетворява?

– Последната присъда за изверга Чеци е всъщност помилване. Защото намаляват доживотната му присъда за втори път и не знаем още с какви мотиви съда прави това, тъй като още не сме получили решението. Когато първият път намалиха дадената му заслужена доживотна присъда на 19 години затвор, мотивите на съда бяха, че дъщеря ми не е убита по особено жесток начин. Като чуха това дори присъстващите в залата съдебни лекари подскочиха да възразят и се наложи председателката на съда да ги укротява.

В папките на делото на десетки страници е описано с доказателства, че убийството е предумишлено и е извършено по особено жесток начин. Не ми се ще сега да изброявам всичко, защото въпреки изминалите години от смъртта на Яна, цялото ми семейство още преживява болезнено подробното описание на нанесените й рани.

– Има все пак още една, последна инстанция, която може окончателно да реши съдбата на Чеци…

– Знам, последната дума ще има Върховния съд. Ще обжалваме в искания двуседмичен срок присъдата на апелативния, но това ще стане тези дни. Защото още и адвокатите ни нямат решението на апелативните съдии, нямат черно на бяло, за да могат да направят добре мотивирано възражение.

Цяла България вече знае, че лично аз съжалявам, че у нас смъртното наказание бе премахнато. Защото такива наглеци като Чеци заслужават единствено куршум. Доживотната му присъда все пак беше единствената възможна справедливост след стореното от него. Единствената възможна при законите, които имаме, за да се наричаме демократи…

И когато и тази справедливост бива оспорвана с някакви неясни мотиви и изопачаване или премълчаване на цялата истина около убийството на Яна, ми идва в повече. Човек неволно си задава въпроса какво правосъдие всъщност имаме, щом като за различни съдии едни и същи доказателства звучат различно и ги тълкуват според личните си разбирания за справедливост или поради нещо друго, а не се ръководят от върховенството на закона.

– Какво знаете вие за причиняването на смъртта й?

– Всичко, което не пожелавам на никой родител да чуе за детето си. Виждал съм и снимки от аутопсията – тя е смазана от бой. Върху тялото й е скачано ли, не мога да го опиша. Нямаше око, то беше избито. Цялата в кръв. Обезобразена, смазана, разбирате ли? Изкривено тялото, посинено. Погребахме я в затворен ковчег. Майка й Росица нямаше сили да я погледне така. Кое не е жестоко в това да причиниш на жив човек подобно нещо? Нищо не може да изкупи това престъпление. Патологът дойде при мен тогава в моргата и плака. Каза, че такова нещо не е виждал досега.

– Какво казват за механизма, по който са причинени травмите?

– Всички медици са единодушни, че Яна е пребита, съблечена е насила, душена е с ръце и удряна с тъпи предмети. С нея убиецът се е гаврил, утрепал я е съзнателно, целенасочено, умишлено, без капка жал. Краката й между бедрата са в големи кръвонасядания, защото там я е натискал с ръцете си. Дрехите й са направени на ленти от дърпане и късане. Тя тежеше не повече от 50 килограма, представете си как е била бита.

– Тя била ли е в съзнание през цялото време?

Не само е била в съзнание. Усещала е болката, знаела е, че я убиват. Агонизирала е около 30 минути, докато убиецът я е душал с ръце. Една не жестока достатъчно смърт за магистратите, но ужасяваща за всеки един човек, да не говорим за родител. Живея, за да получи убиецът доживотна присъда, да не посегне отново на друг. Дори тогава няма да имам покой. Но тази държава ми отнема и това. Затова съжалявам, че не отидох в Белгия през 90-те години, когато ми предложиха. Останах тук, защото обичах и вярвах в България.

– Как приемат хората в село Хърлец и по близките около теб цялата сага и последната присъда? Говорите ли за това?

Колкото хора, толкова и различни реакции има. Повечето, разбира се, ни подкрепят в тази многогодишна битка по съдебните зали. Имам и приятели, които смятат, че аз съм виновен за подобен развой на нещата, защото не съм бил достатъчно твърд. Ама аз какво мога да направя? Да опра дуло в челото на някой съдия, докато не произнесе присъдата, която искам ли? Не става така!

Има и хора, които са крайни и викат, че с парите, които сме похарчили в съдебните разправии, съм могъл преспокойно да наема някой да ликвидира Чеци и цялата сага да приключи. Кръв за кръв, демек.

Повечето ми съселяни обаче разбират много добре, че моята битка не е само за убийството на дъщеря ми. Подкрепят ме в каузата ни заедно с родителите на убити деца от цялата страна да търсим справедливост да настояваме за промени в законите. Така, че за умишлено убийство на дете да не може да важат никакви намаления на присъди, никакви помилвания и никакви привилегии.